"Драги съседи, не затваряйте входната врата. Идват хора на поклонение (шива) пред писателя, който пред никого не затваряше врата"- бе написано пред блока на най-известния от съвременните израелски писатели и мислители Амос Оз. По еврейска традиция 7 дни след погребението приятели и роднини се стичат в дома на покойника да засвидетелстват уважението си. Обширният салон не успяваше да побере прииждащите хора - цветът на интелигенцията на Израел, и на Палестинската автономия. Писателят вярваше, че трябва да има 2 държави за двата народа и това е решението на две хиляди годишната мечта за завръщане на евреите. Бинационална държава между р. Йордан и Средиземно море много скоро би станала арабска - по демографски причини, а ако се дефинират специални привилегии за евреите, е апартейд. Такива страни неминуемо рухват.
Приятелят на Амос Оз - Алеф-бет Йешуа, сподели, че в този салон се чувства като у дома си. Отбивал се е често да сподели мисли и творчески планове с гениалния си колега. Така са правили почти всички творци, политици и интелектуалци. Чест е било да си сред поканените всяка събота на обяе и дълги разговори. Библиотеката, която от пода до тавана покрива трите стени на салона, коридора и дори продължава над шкафовете в кухнята, е от книги, в раждането на които самият Оз е помогнал със съвети или критика.
Големият палестински писател  Оди Бешарат, с когото се срещнахме в асансьора на път (за шивата) каза, че се радва, че поне 2 от романите на писателя са преведени на арабски. Книгата дава това, което на екскурзия по забележителностите на една страна не се вижда - душевността и обичаите на местните хора. 
Писателят вярваше, че не може едни да добруват за сметка на другите и това най-вече се отнася до отношенията между евреи и араби. Тамбура пък, купена от България, ни показа синът на писателя - музикантът Даниел Оз.