Една от най-авторитетните италиански научни организации - Венецианският институт за наука, литература и изкуства, поиска от италианския премиер Марио Драги да създаде нов комитет за защита на Венеция от повишаването на морското равнище. Не само Венеция, но и Италия като цяло няма разработена ясна национална стратегия за борба с този пробле, разказва в TheArtNewspaper Анна Съмърс Кокс — дългогодишен член на редколегията на изданието и на Венецианския институт.
Учените отдавна предупреждават, че относителното ниво на Средиземно море ще се повишава със същата скорост като нивото на океаните; през 2011 г. експерти от CNR-ISMAR, водещия италиански изследователски институт за океанология, заявиха, че без съмнение ще бъдат достигнати стойности, които ще сложат край на съществуването на венецианската лагуна и града.
Оптимистичната прогноза на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) за 2021 г. предвижда повишение на морското равнище до края на века с 28–55 см. При песимистичната оценка за последиците от глобалното затопляне очакваното повишение е 63–101 см. В случая с Венеция всеки прогнозен сценарий ще се влоши от слягането на геоложката платформа, върху която се намира градът, с около 2 мм годишно. Бариерите по проекта MOSE вероятно ще трябва да бъдат затваряни повече от 260 пъти годишно, причинявайки непоправими щети на екосистемата на лагуната и града.
„Средното ниво на водата във Венеция достигна най-високото ниво в историята на града. От 1897 г. насам нивото на лагуната се е повишило с най-малко 35 см, казва Марио Пиана, архитект по консервацията на катедралата "Сан Марко", професор в университета на Венеция и член на Венецианския институт за наука, литература и изкуство... - Солената вода, попиваща в почвата, в която са забити пилоните на сградите, бавно се издига покрай носещите стени, сантимметър по сантиметър. Това е непрекъснат процес. Водата се изпарява, а това води до свръхконцентрация на соли (в 1 куб. м. стена често се намират 70–80 кг сол), които се разтварят и кристализират отново и отново, разрушавайки основите и тухлените стени. Вече са пострадали около 15 хиляди сгради".
Щетите, причинени от капилярна влага, могат да бъдат овладени чрез създаване на влагонепроницаеми канали в стените, като същевременно долните нива на зидарията се премахнат и се заменят с нови. Друга възможност е деминерализация на стените с помощта на продължително изплакване, което прави възможно по-доброто съхраняване на историческия облик на сградите. Въпреки това ползите от всички тези сложни и скъпи мерки ще намалеят значително, ако нивото на водата се повиши само с 20-30 см (каквато е прогнозата в доклада на Междуправителствената група по изменение на климата за 2021 г., ако глобалното затопляне се ограничи до 2 градуса). Те ще са напълно безрезултатни, ако покачването е 70 см (при увеличение с 3 градуса).“
Инициаторите на отвореното писмо, бившият и настоящият президент на Венецианския институт - Херардо Ортали и Андреа Риналдо, и авторката на този текст, която между 1999 и 2012 г. оглавяваше фонда „Венеция в опасност“, смятат, че Драги трябва да намери радикално нов подход към защитата на Венеция и нейната лагуна. Те призовават за създаването на нов, независим от местните политически кавги комитет с пълни правомощия, който наистина да защити Венеция и нейната екосистема за векове напред. Като добър пример за подражание е посочена нидерландската програма за защита от наводнения Delta. Мнозина смятат, че Европейският съюз също трябва да има пълномощия по въпроса.
