Този сезон от проучването на античния и средновековен град Мисионис край Търговище спокойно може да бъде наречен „година на среброто”, каза на пресконференция в града проф. Николай Овчаров, под чието научно наблюдение преминаха разкопките от археологическо лято 2022, ръководени от Стефан Иванов. Находките потвърждават наблюденията на изследователите от предишни години, че Мисионис е бил важен икономически център от основаването си през V век до гибелта при османското нашествие в края на ХІV век. Държавата отказа да субсидира целево разкопките през 2022 г. и те бяха извършени само благодарение на финансовата подкрепа на Община Търговище, припомни Овчаров.
При тазгодишните проучвания са открити близо 200 ценни находки, над 20 от които са предмети от сребро, датирани във всички периоди от съществуването на Мисионис. Става дума за монети, дамски наушници и обеци от сребро и злато, пръстени и апликации за рангови болярски колани.
Шедьовърът на сезона е уникалният паметник на средновековното бижутерство – двустранен медальон от сребро с висока проба, като от двете страни са оформени бюстове на предводителя на небесното воинство архангел Михаил и на светеца Спиридон – велик чудотворец и покровител на занаятчиите. „Става дума за най-високо произведение на византийското приложно изкуство от XI-XII век, изпълнено вероятно в Константинопол. То е част от голяма сребърна верига огърлие, отпред на която е висял позлатен сребърен масивен епископски кръст реликварий за съхранение на мощи на светци и частици от Светия кръст. Силно изтритите повърхности показват, че сребърното колие е носено дълго по време на Второто българско царство“, обяснява проф. Овчаров.
От същия период са и десетината сребърни монети, сечени от българските царе Иван Александър (1331-1371), Иван Шишман (1371-1395) и завоевателя на града – султан Мурад І (1362-1389). Българските аспри с образа на цар Иван Александър са с тегло с 1,7 г и високо съдържание на благородния метал от около 930/1000. Те показват възхода на стоково-паричните отношения във Второто българско царство през ХІІІ-ХІV в. Тогава са отсечени няколко десетки милиона екземпляра, които са разпространявани и в Сърбия, Влахия, Византия, Молдова, руските княжества и сред татаро-монголите на полуостров Крим, смята историкът.
Изключително значима е сребърна монета от последното монетосечене на цар Иван Шишман, която е силно обгоряла от пожара, обхванал града след превземането му от османците. На обратната й страна е изобразен нападащ лъв – гербът на царете от края на Второто българско царство. Той е известен в две разновидности – нападащ (като в случая) или с три полегнали лъва.
При последните разкопки са намерени и филигранно изработени сребърни пръстени и дамски наушници. Особено важни са красивите апликации на болярски колан от ХІV в. Такива са били апликирани върху коланите на видни български аристократи, които, според традицията, са ги получавали лично от царя при церемонии, подобно на посвещаването в рицарство в Западна Европа. В западноевропейските страни рицарските колани са особено популярни между 1340 и 1410 г., когато са били носени върху доспехите, за да разкрият достойнствата на притежателите си. Подобни отличия българските владетели са поръчвали в западни бижутерски ателиета – във Венеция, Дубровник и др. Възможно е през XIV век вече да е било организирано и местно производство.
Проф. Николай Овчаров предполага, че болярският колан от Мисионис е бил на някой от военачалниците, бранили го до последно от османските нашественици в края на ХІV век. От турски хронисти е известно, че неговият управител категорично отказва да предаде крепостта и защитниците се сражават до последна капка кръв и загиват достойно, а нашествениците изпепеляват прекрасния град.
