Нина Димитрова не е от режисьорите, които поставят всеядно и често. Нейните спектакли се раждат по-рядко, отколкото кактусът цъфти, но задълго се превръщат в незабравим ярък цвят в театралното ни опитно поле в центъра на София – ул. „Раковски“. Изминаха почти осем години от "РевизорЪТ" по Гогол, докато на бял свят се появи следващият ѝ проект: „Тортила Флет“ по ранния първи успешен роман на Джон Стайнбек от 1935 г.
Спектакълът „Тортила Флет“ на Нина Димитрова – копродукция между нейния театър „Кредо“ и Театър 199, на чиято сцена се играе, е ярък цвят като художествено постижение, а като визуална опаковка е в земните кафеникаво-сивкави нюанси на бедността, подобно на култовия ѝ „Шинел“, обиколил света. Защото и тук герой е малкият човек, само че не излязъл изпод шинела на Гогол, а от пардесюто на Стайнбек, лиричния хронист на американските маргинали, за пръв път видял се с пари от своя литературен труд.
Именно този биографичен факт за автора въвежда в представлението на Нина, чиято е и драматизацията: по време на Сухия режим в САЩ група приятели – безработни, скитници и дребни мошеници, шегобийци и чудаци, получават в приюта, който обитават, голяма пратка вино от загадъчен приятел: до неотдавна живял с тях, той вече е издал бестселър и им благодари за историите, с които са го „захранили“. В началото мъжете изпадат в ярост, че така се е възползвал от тях, и изгарят книжката; после решават все пак да я прочетат, но от нея са останали само изпепелени страници. Така компанията избира вместо да се мъчи да чете, да разкаже историите, които е подарила на новоизпечения писател.
Шестимата „паисанос“ (провинциалисти, жители на най-бедния квартал на град Монтерей – „Тортила Флет“, в чиито вени тече гореща индианска, мексиканска и испанска кръв) са шестима млади актьори, ученици на Нина Димитрова. Те са подготвяли спектакъла в продължение на няколко години и (свещено)действат на сцената като добре смазана машина – с невероятна динамика и прецизен синхрон. Те са Венцеслав Димитров, Живко Джуранов, Денис Хаят, Ангел Калев, Ивелин Николов и Тодор Лазаров. Всеки от тях е различна боя в тъканта на представлението: Венцеслав с мъжкарското излъчване на главния герой Дани, Живко с комедийния си шемет като Пирата, Ангел с романтичния ореол на големия Джо Портаджи, Денис като хитрия Пайлън, Ивелин като добродушния Хесус Мария, Тодор като лакомия Пабло… С помощта на няколко сандъчета и здрави дървени върлини те изграждат мизансцени и образи (висшата школа на кукленото актьорско майсторство!), превръщат ги в къща, затвор, мотика, куче на повод и какво ли още не.
„Тортила Флет“ е комично-лирична поема за приятелството и волния живот: героите в спектакъла, както впрочем всички герои на Стайнбек, парадоксално, са грубовати в делата си и същевременно с възвишени помисли. Те са щастливи, защото са свободни – свободни от собственост, свободни от всичко, просто свободни. Дани обаче се оказва наследник на две мизерни къщи, завещани от починалия му дядо, и това завърта безброй въображаеми сложни машинации около тях – по отдаване, преотдаване, купуване, наемане, пренаемане… Въображаеми – защото всъщност никой от шестимата другари, любители на веселбите, виното и жените, реално няма средства. Или може би не точно никой… Няма да намерят и съкровище… Група безсребърници сред света, който става все по-меркантилен и взрян в парите – някога и сега. Къщата се „намърдва“ между приятелите, така както жена се намърдва в мъжка компания, казва Стайнбек; тя ги събира – тя и ще ги раздели, казва Нина Димитрова. И не престава да мисли за нов, още по-добър финал…
Нина е съавтор на сценографията заедно с Юлияна Войкова-Найман, която е и проектант на костюмите. Художник изпълнител е Мартин Кирилов. Следващите представления на „Тортила Флет“ в Театър 199 са на 16 и 29 октомври. Постановката откри 60-ия сезон на театъра и е посветена на неговата дългогодишна директорка Анна Монова, която си отиде от този свят през лятото.