Тази пролет Софийската градска художествена галерия е дом на патриотични въжделения, тежки сражения, национални блянове, кървави битки, войнишко ежедневие и трупове на загинали в балканските войни, погледнати през очите на някои от най-изтъкнатите ни художници от първите години на ХХ век. До края на май СГХГ представя изложбата "Войната! И подлуде светът... ", посветена на 110-ата годишнина от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора.
Днес това трудно може да бъде разбрано, но през есента на 1912 г. България гори в патриотичен плам. Кирил Христов описва момента така:
Война! И подлудя светът… Война
със турците! И хукнаха. Не плака
ни майка, ни сестра, нито жена.
Търчат – като че веселба ги чака!
Поетът трябва да е преувеличил, когато казва „не плака ни майка, ни сестра, нито жена“, но страната е в икономически подем и на върха на възможностите и самочувствието си. Задава се първата балканска „веселба“, въодушевление цари и в културните среди (и още никой не подозира, че ще има и втора, не толкова весела част).
Художници от различни поколения са мобилизирани или идват доброволно, за да увековечат предстоящите славни победи. Сред опитните (от представените в изложбата) е чехът Ярослав Вешин. Той пристига в България през 1897 г. по покана на министъра на народната просвета Константин Величков, за да преподава. Специалист е в картини от селския живот и градски пазари, с ловните си сцени и с баталната си живопис. През 1904 г. е назначен за художник към Министерството на войната с чин полковник и е единственият „военен художник“ към Главната квартира.
Второто голямо име е завършилият във Флоренция Антон Митов, един от основателите на Рисувалното училище, професор по история на изкуството. Сред останалите има гимназиални учители, студенти и наскоро завършили художествено образование в София и Европа. Такива са завърналият се от специализация в Мюнхен броени месеци преди войната доброволец Борис Денев и завършилият същата година живопис при Мърквичка Никола Кожухаров, който става един от основоположниците на баталния жанр у нас.
При обявяването на войната Константин Щъркелов е студент при Мърквичка, който иска да рисува цветята по летните поляни. Дори в "театъра на военните действия" той открива съвсем мирни сюжети. Доброволец е и училият в Торино и Мюнхен маринист Александър Мутафов, чиито хълмисти пейзажи от Султан тепе и Костиндол приличат на развълнувано море…
Войната, както винаги, не е веселба, празник и ликуване, а същински ад. Като оставим настрани застреляните и разкъсаните от гранати и снаряди, тази война е студ и мъка, дизентерия и холера, страх и омраза, въшки и смърт. На тази тема Майстора е посветил един акварел – „Получаване на преварена вода против холерата в Свищов“ – група хора с дамаджани и кофи чакат на опашка до казан, от който се вие па̀ра – не изглежда никак драматично.
На Майстора са половината от произведенията в изложбата. Той завършва Рисувалното училище през 1910 г., но вместо да продължи обучението си като стипендиант в чужбина, започва работа като учител по краснопис и гимнастика в Свищов. През 1912-а, въпреки че е освободен от военна служба, той е заразен от всеобщия ентусиазъм: „Като гледах как народа отива на война, даскалъка не можеше да ме задоволи. Затова от Свищов заминах за Кюстендил и се записах доброволец – художник към щаба на VII Рилска дивизия с командир генерал Тодоров, брат на езиковеда проф. Балан“, пише в дневника си 30-годишният художник.
По онова време Владимир Димитров не е онази икона на българската живопис, която му предстои да стане. По бойните полета няма отрупани с плод ябълкови дървета и непорочни селски моми. Има войници с мустаци, коне и оръдия и Майстора ги рисува неуморно, понякога със съвсем еднакви лица. Войниците са седнали, легнали, клекнали, на коне, ходещи или стоящи на пост. В една акварелна композиция двама пронизват трети с щиковете си едновременно в гърба и гърдите. Подобен сюжет, но с повече фигури се среща още веднъж. Повечето му рисунки изглеждат мирно – лодки, изгледи от Солун, Серес и Демир Хисар, мостове, портретни скици – ако не броим убитите войници.
За разлика от всички останали автори в изложбата, Майстора обръща особено голямо внимание на мъртвите. Има поне десетина такива рисунки с молив, перо или акварел. С по един или няколко трупа на лист, всички изглеждат безкрайно далеч от живота – като счупени кукли.
Независимо какво изобразяват, рисунките на Майстора не могат да бъдат сбъркани. Когато рисува с перо, щрихът му е толкова уверен, ясен и категоричен, че веднага го отличава от всички. Сякаш скулптор, той издялква от твърд материал многофасетните си обекти така, все едно обработва диаманти. Майстора е изключителен рисувач и (ако не броим трагичната безжизненост на труповете) в рисунките му няма място за внезапни хрумвания, случайни импровизации и особени вълнения. Всеки щрих е точно там, където единствено може да бъде. Когато работи с акварел, художникът си позволява малко по-голяма свобода, но и там изненади не се предвиждат.
***
В Балканската война участват и неколцина скулптори. В СГХГ са представени 6 творби на най-талантливия сред тях Иван Лазаров, включително и емблематичната "Те победиха". Куратори на проекта са Аделина Филева и Пламен В. Петров, а партньори – Националният военноисторически музей и ХГ "Владимир Димитров – Майстора", Кюстендил.
Изложбата ще остане в Софийската градска галерия до 29 май.
YouTube
