Художникът Велча Велчев от Димитровград в Сърбия откри изложба в софийската галерия „Стубел“ на ул. „Коста Лулчев“ 2В. Тя се нарича „Сенки“ и заглавието загатва деликатната символика, кодирана в представените творби. Силата на скритите послания ги изпълва до краен предел – характерна черта на всички артистични изяви на автора.
„Сенки“ е път, труден за проследяване, тъй като основата на много от творбите е двуизмерна (тъкани, събрани от стари военни казарми, с цялото бреме, скрито в сенките на историите им), а върху тази канава художникът е подредил и здраво прикрепил дървени парченца – до 4000 на платно! – чиито леки изпъкналости хвърлят пулсиращи сенки – нежни, слаби, едва доловими, върху платното, просмукано от спомени и страдания.
Анализирайки творчеството на Велча, художественият критик Карлос Ховер припомня думите на японския писател Джуничиро Танидзаки (1886-1965), който в прочутата си книга „Възхвала на сянката“ защитава нейната естетическа стойност, типична за усета към красивото в Япония и толкова далеч от каноничното концептуално ядро на Запада – поне до появата на постмодернизма.
Художникът обръща поглед към едно свещено място в родния му Димитровград – чешма с жива вода, където хората оставяли всякакви предмети, завързани по дърветата наоколо (носни кърпи, колани, сутиени…). Тези предмети носели смисъла на оброчни дарове. Ала най-впечатляващият детайл, оставил трайна следа в съзнанието на твореца, е огромен къс варовик зад чешмата, изобилстващ с малки дупчици, много от които затъкнати с парченца резбовано дърво. Към тях били прикрепени парченца плат с изписани на ръка желания и молитви: този къс варовик приличал на Стената на плача.
Така – по пътя на спомените, достигаме до творбите, които представляват сърцевината на настоящата изложба. Огромни платна с малки парчета дърво олицетворяват „стени на плача“ – утайки от животи и житейски намерения, следи от износени желания, амулети на илюзии, изгубени в хоризонта и изпепелени от отминаващото време. Това е, може би, изложбата с най-сакрално звучене, която Велча Велчев е създал през своя дългогодишен творчески път, смята Карлос Ховер. Произведенията, изпълнени със символика и памет, са съпроводени от впечатляващи тотеми. Платната представляват истински мозайки от желания и разочарования, точно както известната Стена на плача в Йерусалим.
Изложбата „Сенки“ е великолепна проява на сакралното в изкуството – подход към онова, което остава извън обсега на науката и логиката и което само чрез изкуството и поезията човек може да зърне, при това съпровождан от опитен водач. Велча Велчев се изявява именно като такъв – като медиум между двата паралелни свята, и го прави с изключително майсторство. В крайна сметка – казва ни той – сянката говори за това, което съществува от другата страна на светлината. Това, което я изпълва, е интуитивното, което тежи в настоящето, но то е невидимо в този свят, както и нишките, изтъкали паметта – същността на целия живот, който си струва да се живее.
Велча Велчев е роден на 6 май 1959 г. в Димитровград, Сърбия (бивша Югославия). Академичното си художествено образование започва в Националната художествена академия в София – живопис в класа на проф. Добри Добрев, а завършва в Белград, при проф. Воислав Тодорич. През 1991 г. заминава за Испания и се установява в Палма де Майорка. Бързо се сближава с авангардистите не само на острова, но и в цяла Испания. От 1995 г. реди изложби в Сантяго де Компостела, Сантандер, Барселона, Херона, Севиля и други испански градове, както и в Германия, Швеция, Белгия, Русия, Гърция, Кипър, Сърбия , България, Израел… Близо 60 изложби – предимно самостоятелни.
Творчеството на Велча Велчев обаче остава дълбоко свързано със страната, в която се е родил, живял и израснал. Сред темите, които дълбоко го вълнуват и към които постоянно се връща, но от различна перспектива, са светлина-тъмнина, видимите-невидими нишки на общението, паметта, времето, битието. Този неспирен интерес проличава и в избора на заглавия на самостоятелните му изложби, както и в изразните средства – най-често религиозни символи, редки и много стари предмети, на които художникът придава смислово и емоционално заредена патина.
Изложбата „Сенки“ ще остане в галерия „Стубел“ до 28 септември.
