Националната галерия неочаквано се включи в дебата, който можем да наречем условно „Великден по време на чума”. Както вероятно знаете, някои граждани нямат проблем с очакваното струпване на хора около и във „Св. Александър Невски” (и други църкви в страната), но други имаме.
Проблемът е, че ако вярваме на всички обяснения, препоръки, съвети и заплахи, отправяни от премиера Борисов и началник щаба ген.-майор проф. д-р Мутафчийски по няколко пъти на ден от всички телевизии, това е много опасно. А ние им вярваме.
И понеже им вярваме, не искаме вирусът да използва празнуването на Възкресение Христово така, както направи на онова честване на 70-годишнина в Лом на 29 февруари, след което от 24 участници 22 се оказаха заразени, а някои от тях вече починаха. Да не говорим за хилядите, заразили се на религиозна церемония в Сеул, или пък за тези в Иран .
От своя страна Светият Синод обяви, че благославя и подкрепя напълно усилията на държавните институции, насочени към запазване на живота и здравето на българския народ. И че всички храмове оставят отворени. И че „чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен”. Последното означава, че всички ще получат причастие от една лъжичка. Щом може от една лъжичка, защо не отворят и кръчмите? Там поне не всички пият от една чаша.
В обръщението на Светия Синод има и добри новини - иконите ще бъдат забърсвани, ще се използват дезинфектанти, ще се поддържа лична хигиена, местата за сядане ще се дезинфекцират на няколко часа. Ето че стигнахме и до включването на Националната галерия в дебата. Думите „икони”, „забърсване” и „дезинфектанти”, събрани в едно изречение, явно са предизвикали тревога у специалистите по консервация и реставрация от галерията.
Те изгпежда нямат голямо доверие в способностите на свещенослужителите да се грижат отговорно за произведенията на църковното изкуство, защото препоръчват допълнителни мерки при дезинфекцията в храмовите пространства.
И предлагат няколко страници с обяснения за различната материална специфика на иконите и металните им обкови, дърворезбените елементи и детайли, и останалата църковна утвар, изискваща повишено внимание при използването на дезинфектанти, както и списък какви препарати може и какви не бива да се използват. Но като имаме предвид как отците изпълняват указанията на Националния оперативен щаб, едва ли ще има полза.
Проблемът ни обаче не е с Църквата. Въпреки че висшият клир сега отказва да спазва ограниченията, въведени от правителството с извънредното положение. Това обаче става с мълчаливото съгласие на началник щаба и с публично обявеното съучастие на премиера. Първият отиде в Синода, свали си маската и се наведе да целуне иконата. Вторият публично заяви, че няма да затвори църквите за идващите празници, дори и да получи нареждане от щаба. А то е негова работа.
Защо Църквата трябва да има нещо против вируса? Нейната работа е да се грижи за спасението на душите ни, докато вирусът се интересува само от телата ни. Между тях няма конфликт. Затова, докато не бъде отменена, спазването на забраната за струпване на хора където и да е, дори и в църквите, трябва да бъде гарантирано от държавата.
А митрополитите - по-добре да прочетат чл. 37 т. 2 от Конституцията: „Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани”, вместо да използват вярата като оръжие за масово заразяване.
