У нас има добри илюстратори на художествена литература поне от стотина години – Иван Милев, Вадим Лазаркевич, Борис Ангелушев… Вече в наше време най-силно привличат общественото внимание двама художници – 98-годишният доайен Любен Зидаров и 57-годишният Ясен Гюзелев. Вторият работи почти изключително за чужди издателства – и това му донесе международна известност.
В края на март издателство „Рива“ представи луксозен албум монография по дизайн на Чавдар Гюзелев, посветен на творческия път на Ясен Гюзелев, с текст от Красимир Илиев и близо 200 илюстрации. Замисълът за книгата възниква през 2015 г. по време на ретроспективната изложба на художника в СГХГ, където Илиев работи като уредник – и той я завършва през 2021 г. Гюзелев също е известен с това, че работи бавно, в това отношение художникът и изкуствоведът си приличат. И двамата
обичат да изпипват старателно всеки детайл
от това, с което се занимават.
Авторът разказва интересно и с ясен език за изграждането на художника и работата му върху „Името на розата", стиховете на Франсоа Вийон, „Пинокио", „Царицата на пчелите", „Алиса в страната на чудесата", „Алиса в огледалния свят", „Дон Кихот", „Декамерон“... Красимир Илиев, който обикновено се занимава с´вече починали художници, се чувства облагодетелстван, защото може да разговаря с обекта на изследването си. За да вниква в детайлите и дълбочината на творческия процес, той вплита в разказа и думи на художника, записани по време на разговорите им, водени в течение на четири дни през февруари и март 2015 г.:
„Между 6- и 11-12-годишен прерисувах комикси, това ми беше основно забавление и занимание, а комиксът, както знаеш, се прави от много добри рисувачи и оттам научих много неща – разказва Гюзелев. – Това го правехме с брат ми, с три години и половина по-голям - разбира се, беше по-сръчен, а той си е талант, художник. Това ме подтикваше да бъда като него“.
В рисунките от първите години в Художествената гимназия измежду виртуозно изпълнени скици, в които момчето опитва различни техники, се появяват сложни многофигурни композиции от голи мъжки тела, подчинени на желанието за пълно изчерпване на възможните позиции. Това са и опити за изследване на движенията на мъжкото тяло, най-често в битки, в които си личи възхищението от илюстрациите на Гюстав Доре, особено тези към „Ад“ на Данте. По това време нараства и интересът на Ясен към историята на изкуството от Античността до Сецесиона. Това са познания, които той ще използва през следващите години в работата си по книги като „Орфей и Евридика“ (1997) и „Сократ“ (1999), „Микеланджело“, в илюстрациите си към Пушкин и Дикенс.
Но освен че е запознат отлично с белезите на епохите, които рисува, „Ясен се съпротивлява срещу възгледа за линейността на времето“, пише Кр. Илиев и дава за пример една от ранните му учебни рисунки – „Кръстоносният поход на децата“. Художникът прави своята тъжна констатация за неизбежността и
абсурдите на войната в човешката цивилизация.
Тези деца, тръгнали според легендата да освобождават Божи гроб в началото на XIII в., вървят като на заколение в своето гротескно шествие. Фантазията на Гюзелев не само облича децата с големи за тях униформи на възрастни, но и събира и смесва епохите: детето с хитлеристка униформа е въоръжено с арбалет, това с наполеонови дрехи държи средновековна пика. Атрибутите демонстративно са с разместен исторически порядък. Разрушавайки тази логика, авторът подчертава гротескното безсмислие на войната във всички епохи.
В бурната есен на 1989 г. Ясен зарязва дипломирането и заминава за Италия, където прави илюстрации за флорентинското издателство Giunti Marzocco. Наред с интереса му към щателно изобразяване на материите в една от книгите се забелязват и първи наченки на експериментите му с ракурсите. Те ще избухнат през 2003 г. в илюстрациите му към „Алиса в страната на чудесата“ – безспорният връх в неговото творчество, и след още 6 години в „Алиса в огледалния свят“. Парадоксалните шеги и магии в книгите на Луис Карол предизвикват художника да отговори на писателя в неговата стилистика, но с визуален език.
Първата идея е
всички герои и събития да населяват една картина,
от която в различните издания ще бъдат включвани различни части. Това е логично следствие от текста на Карол, в който събитията и превъплъщенията на Алиса следват едно след друго, без йерархия и кулминация. (Но идеята е реализирана в чистия си вид само в първото издание. За следващите издания на китайски и английски Ясен прави още 57 черно-бели рисунки, вмъкнати между цветните фрагменти.) Втората идея е да работи върху грундирана дъска, което му позволява до безкрайност да наслагва и отнема цвят (никоя хартия не би издържала), разказва Красимир Илиев. Огъването и усукването на пространството позволяват отделните сцени да се вплитат една в друга и действието да тече ту вихрено, ту успокоено. Като в картина на Ешер, но по-красиво и по-емоционално.
Най-характерното за стила на Ясен е, че както сам признава, той
не ползва рутина, натрупани познания, опит.
„Започвам всяка нова книга, все едно ми е за пръв път. Почти никога не използвам една и съща техника, както в предишния си проект. Всяка нова работа я виждам по различен начин и тя изисква ново намиране.“ От търговска гледна точка този подход е проблем – повечето илюстратори предпочитат да бъдат лесно разпознаваеми. Ако имат успех, издателите, както и публиката искат от тях още от същото. Това се случва и с Ясен, но… „За мен това не е интересно – казва той. – Разбира се, това означава, че изненадата някой път може да е с минусов знак, невинаги всичко може да е на съвършено ниво, правил съм и по-добри, и по-лоши книги.“
Макар авторът на монографията очевидно да харесва художника, той не му спестява и някои по-критични пасажи. Най-същественият въпрос за Красимир Илиев обаче е друг – може ли илюстрацията да излезе от подчинението на текста, да го надмине по дълбочина на внушението, да надгради и да опровергае обичайната представа за вторично, „приложно изкуство“? И отговорът е, че в книгите, в които дарбата на рисувач на Ясен Гюзелев се срещне с евристичното му мислене, безкомпромисността, всеотдайната работливост и благосклонността на съдбата, той постига точно това.
