Режисьор: Явор Гърдев
Участват: Иван Бърнев, Владимир Зомбори и други

Върху нещата, "които човек помни, макар да е възможно и да не са се случили", се концентрира най-новата постановка на Явор Гърдев - "Празникът". Тъкмо тези думи на Харолд Пинтър в качеството му на тънък познавач на човешката психика е избрал режисьорът за мото на спектакъла. Премиерата се състоя в края на миналата седмица в Малък градски театър "Зад канала". В основата му е филмът "Празненството" на Томас Витенберг, създаден по негов сценарий в сътрудничество с Могенс Руков и Бо Хансен. Сценичната адаптация е дело на британския драматург Дейвид Елдридж. От 2004 г., когато е поставена за пръв път в лондонския театър "Алмейда" с участието на Том Харди, пиесата се играе по цял свят с небивал успех.
Знакова е една от първите сцени, когато майката (Анастасия Лютова) посреща сина си Кристиан (Бойко Кръстанов) в семейното имение с насочена към него пушка. Впоследствие чак зрителят си дава сметка, че е бил подведен да възприеме това като поредната саркастична провокация, каквито представителите на голямата фамилия обичат да си отправят един към друг. В хода на сюжетното действие повечето от тях имат повод да се почувстват, сякаш в челото им е опрян пистолет. Прозвучалата още в началото реплика: "Опичай си ума кой кой е" се оказва ключът към проникването в дълбинния пласт на пиесата, за която Явор Гърдев казва, че е пиеса за самоопределението. За да се фокусира публиката именно върху това, сценографите Свила Величкова и Елица Рангелова избягват отвличащото вниманието пъстроцветие и залагат на черно-бялата стилистика. Оправдава го и контекстът, защото членовете на семейството се събират по официален повод, изискващ дрескод - отпразнуването на 50-годишния юбилей на бащата (Иван Бърнев). Бомбата хвърля именно Кристиан, който произнася реч, разкриваща чудовищни тайни, свързани с родителите му и със самоубилата се негова сестра близначка. До самия финал на представлението и за героите, и за зрителите остава отворен въпросът какво се е случило в действителност; доколко това, което отделният човек смята, че го е сполетяло, е произтекло като реален факт.
Спектакълът, сигурна заявка за театрално отличие, впечатлява и с крайния резултат, който режисьорът е постигнал по отношение на сработването на трупата. Като изключим конкретни ярки индивидуални изпълнения, рядко сме свидетели на работа, дотолкова подчинена на мускетарския принцип "един за всички, всички за един". Аплодисментите са още за Мак Маринов, Каталин Старейшинска, Весела Бабинова, Христо Пъдев, Пенко Господинов, Луиза Григорова-Макариев и другите.
Постановката, която се играе отново на 4, 12 и 23 април, е подходяща за зрители над 18 години.