Представителна изложба на Захари Каменов, художник с винаги интригуващо присъствие, е подредена в столичната галерия „Арте“. Неговият творчески диапазон е много широк - графика, живопис, керамика, пластики от различни материали… а пространството на галерията е камерно, което неизбежно ограничава донякъде „представителността“. Този път липсват произведения на графиката, с която авторът стана известен и спечели награди у нас и в чужбина през 70-те и 80-те години.
За сметка на това в изложбата са включени много акварели - техника, която Каменов не показва често на публиката, но използва по-редовно, отколкото е известно. Освен акварелите сред двайсетината включени произведения има няколко картини маслена живопис и две пластики. По думите на художника всички те са създадени в периода „от 1985 г. до онзи ден“.
Независимо дали се възползва от поетичната спонтанност на акварела, или от многобройните възможности на маслените бои, Захари Каменов говори на един визуален език. В него на пръв поглед преобладава абстракцията, но винаги има и следи от реалността. За да види някои от тях, посетителят трябва да спре и да се „зачете“ в картината. Човешки лица и фигури, птици и животни, някои с първичния вид на пещерни рисунки от Каменната ера, други с наивността на детския поглед, недовършени букви или непознати руни се смесват и допълват с пръски боя, стичания, цветни точки и неопределени форми, за да създадат особена живописна материя. Тя не се опитва да грабне вниманието на зрителя, но ако той се застои пред нея в съзнателно усилие, ще остане възнаграден от своите открития.
В по-различен и реалистичен стил е само едно пластично, автобиографично, шарено конче-люлка, които виси от тавана и се поклаща. То като че ли привлече най-голямо внимание на откриването. Кончето е детето, твърди художникът, но това „дете“ е самият художник, защото държи в устата си четка, очила и лула. А извитите дъги на люлката - пътят на художника - са облепени със снимки на важни за него хора и места.
"Не зная кое е първо при Захари Каменов. Дали артистичният импулс, изчертаващ някаква форма, предшества идеята за праисторическите следи върху пещерните повърхности или обратното - интересът към първите човешки знаци, влечението те да се разгадаят, води ръката му - пише в текста си към изложбата Ружа Маринска. - Без да мога да дам дефинитивен отговор, намирам в образната сюита на художника мост, загадъчно прехвърлен през хилядолетията“.
Изложбата ще остане в галерия „Арте“ до 3 ноември.
