Главен диригент: Ивайло Кринчев
Режисьор: Урсула Хорнер

Жената, на която й се налага да доказва себе си във времена, когато са оспорвани свободата и правото й на избор, е във вихъра на събитията в ранния шедьовър на Джоакино Росини "Италианката в Алжир"*. Заглавието е част от афиша на Държавната опера - Стара Загора, а софийската му премиера се състоя в края на миналата седмица в Народния театър "Иван Вазов". Главен диригент е Ивайло Кринчев, а режисурата е дело на Урсула Хорнер. Както се убеждаваме впоследствие, удачно е решението й да пренесе действието в първите десетилетия на XX век, когато новите технологични и модни открития не подминават и Ориента. От сърце се забавляваме с вдетинилия се Мустафа, който, отегчен от брака си, търси разтуха сред многобройните си подаръци играчки - вертолетче, телефон, движещо се по релси влакче. В образа е един от най-ярките в трупата таланти - Ивайло Джуров, много точно уловил манталитета на арабския тип човек, до който лично се е докоснал през годините, когато е живял в Либия. Благодарение на скока във времето виждаме главната героиня Изабела като подчертано достолепна, еманципирана жена, с вратовръзка и панталон, управляваща автомобил (майстор на костюмите е Мария Пупучевска). Ролята е поверена на мецосопраното с респектиращи височини на гласа Петя Петрова, на която това е четвъртото участие в опера на Росини. Че е жена, която си знае цената, доказва още епизодът, когато Изабела предизвиква Тадео да решат възникналия помежду им спор, като си разменят някой и друг юмрук на истински боксов ринг (оригиналните сценични решения са дело на италианската художничка Мартина Сеня). В кожата на мнимия чичо и придружител на главната героиня в Алжир влиза баритонът Валери Турманов. А в изпълнението на Линдоро, който страда по своята изгубена любима Изабела, е италианецът от мексикански произход Родриго Тросино. 
Тази по-рядко присъстваща в репертоара на българския оперен театър творба увлича публиката със съвършената спойка между музика, пеене и динамично действие. "При мен няма статично стоене и пеене на сцената. Постановката следва темпа на времето, в което живеем, а в това време в една секунда има няколко кадъра. XXI век е и ние сме бързи, шарени, весели", разказва режисьорката. Зрителят е съпричастен  както на задъхващата история на Изабела и Линдоро, така и на тази на Мустафа и незаслужено отритнатата му съпруга Елвира (Деси Стефанова). Не без удовлетворение проследяваме сгромолясването на последния от положението му на "поробител на хубавици" до "прелъстен и изоставен", станал за резил чалмоносец. 
*Постановката е копродукция с Македонската национална опера и е първият реален резултат от сътрудничеството в рамките на Балканската оперна мрежа.