В столичната галерия „Ракурси“ е подредена изложба с илюстрации на Любен Зидаров по Ханс Кристиян Андерсен — за съжаление без откриване и без среща на автора с почитателите му — но такива са изложбите по време на пандемия, по-важното е да ги има.
Под названието „Шейсет лета Андерсенови приказки“ в галерията са можем да разглеждаме и сравняваме около 50 илюстрации от доайена на българските художници, който следващия месец ще навърши 98, но продължава да работи. Зидаров е забележителен пример за творческо дълголетие - като се има предвид, че първите му отпечатани илюстрации датират още от времето, когато името му се е пишело Любенъ Зидаровъ.
В над 70-годишната си кариера той е илюстрирал стотици книги, а с някои произведения и автори се е оказал свързан с „любов за цял живот“. За художника такива се оказват „Островът на съкровищата“ на Робърт Л. Стивънсън, Марк Твен и най-вече приказките на Ханс Кристиан Андерсен. Към тях той се той се връща нееднократно. В изложба един и същ сюжет присъства с по няколко варианта.
В паметта на няколко поколения имената на Зидаров и Андерсен са свързани още детството. Художникът не е само илюстратор, живописец, автор на комикси — той е национално съкровище с непреходна стойност. Една значителна част от българското население, сред тях и вече има и пенсионери, е навлязла, живяла и мечтала в чудните измислени светове на автори като Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън, и разбира се, Ханс Кристиян Андерсен, с негова помощ.
Специално за приказките на Андерсен — по думите на илюстратора „тяхната поетика, философска дълбочина и мъдрост правят така, щото читатели от всякакви възрасти – от деца до старци, да откриват там по нещо свое, оставащо завинаги съкровено“. По подобен начин и Зидаров се завръща неведнъж, в различни житейски етапи, към тези приказки. И с всяко завръщане открива нови нюанси и внушения.
Онова, което е различно за художника е, че той трябва да чете по-внимателно, а също и повече, за да навлезе в епохата така, че да я направи своя. От неговите илюстрации в съвременността са разположени май само едни от последните му рисунки — за сборника с разкази „Добре че умря Джузепе“ на Антон Стайков. През 2006 г. Зидаров пак имаше изложба, посветена на Андерсен, в СГХГ с близо 100 илюстрации, но само от първите три издания, по които е работил. В текста към нея художникът описваше как за едно от изданията се опитал да осъвремени Андерсен – героите облечени като нас, а не с цилиндри, рединготи и кринолини, архитектурата - от алуминий и стъкло, каквито са е днес по света. „След като нарисувах няколко илюстрации, спрях. Погледнах ги отново след няколко дни и то с учудване. От Андерсен нямаше дори следа, той беше изчезнал“, пише преди 15 години художникът.
Това показва какво значение имат дрехите, предметите, прическите и цялата среда в илюстрациите на Андерсен. Както и в почти всички други класически книги, по които е работил Зидаров — от „Граф Монте Кристо“ и „Чичо Томовата колиба“, до приказките на Шехерезада и приключенските романи на Карл Май, Майн Рид и Жул Верн.
Най-ранни в изложбата в "Ракурси" са черно-белите линеарни илюстрации от двутомника на издателство „Народна младеж“, излязъл през 1964-65 г. По това време художникът е навършил 30 и е стилът му вече е разпознаваем. Характерните за него деформации са налице, макар и още не съвсем в тази степен, както през 70-те, 80-те и следващите десетилетия…
Така, докато с помощта на социалните мрежи течеше световния процес по сриване на авторитетите и възхода на „всеки сам си преценя“, неотдавна Любен Зидаров беше избран от Джоан Роулинг да илюстрира книгите ѝ за Хари Потър. Междувременно Дисни-естетиката превземаше света на книгоиздаването и анимациите за деца. Във форуми и коментари под арт публикации започна да тлее публично недоволство, стигащо до възмущение, от начина, по който рисува Любен Зидаров. Не за друго, а защото неговите рисунки се гледали от деца и можело да им нанесат тежки психически травми…
Този, да го наречем инцидент с обществените естетически схващания, беше само поредната разделителна линия - каквато сега са, да речем, ваксините. В откаченото време, в което живеем, тази линия мина през творчеството на Любен Зидаров. Дали пък това не е някакъв особен вид признание? Какво и да е, да се надяваме, че глупавият спор няма да пламне отново. Междувременно дебел том Андерсенови приказки беше издаден в Китай…
Изложбата „Шейсет лета Андерсенови приказки“ на Любен Зидаров ще остане в галерия „Ракурси“ до 7 декември 2021 г.
