Държавата най-сетне реши да компенсира компаниите, коиго осигуриха достатъчно природен газ в Чиренското хранилище в критичната 2022 г. На заседанието си в сряда кабинетът "Главчев" е приел "програма", която предвижда фирмите да получат обезщетения на обща стойност 278 млн. лв.
В първите месеци след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. се разрази енергийна криза, която изстреля котировките на синьото гориво до небивали пикове. Кремъл започна да спира и ограничава доставките за "вражеските държави" (България и Полша бяха първите жертви на пълно затваряне на кранчето). Тогава ЕК задължи страните от ЕС на всяка цена да си напълнят газохранилищата, за да имат резерви за зимата.
В онзи критичен период частни компании успяха да доставят неруски газ - в достатъчно количества, но на високи цени, тъй като търсенето в Европа бе огромно, а внезапното преминаване от дългосрочни доставки от "Газпром" по газопроводи към спешно договаряне на танкери с втечнен газ от други източници и маршрути бе безпрецедентно и скъпо струващо предизвикателство.
Предприятията, участвали в запълването на газохранилището "Чирен" в периода 1 май - 11 октомври 2022 г. са купували скъп природен газ, състезавайки се на търгове. Поемайки "определен търговски риск, те са допринесли за постигане на заложената цел за запълняемост на хранилището минимум 80% в съответствие с Плана за действие при извънредни ситуации, изготвен по силата на еврорегламент (ЕС) 2017/1938 от 25.10.2017 г. на Европейския парламент и на Съвета)", се посочва в решението на правителството.
След шока на газовите пазари през 2022 г. цените поспепенно се нормализираха. Ето защо сега държавата ще компенсира компаниите за поетия преди две години риск. Необходимите средства - 278 млн. лева, ще бъдат изплатени от фонда буфер СЕЕС - Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Това обаче няма да стане веднага. От пресслужбата на МС поясняват, че преди програмата за компенсиране да бъде задействана, ще бъде изпратена на Европейската комисия. Изплащането на средствата ще започне, ако от ЕК няма забележки или възражения.
Това означава, че компаниите ще чакат още дълго за обещаното обезщетение. Обикновено такива "кореспонденции" между София и Брюксел отнемат месеци.
Голямото нагнетяване
В статия, публикувана в "Сега" през февруари 2024 г., Дик Рош, бивш министър на Ирландия по европейските въпроси и по околна среда, критикува поведението на българската държава - грижовна майка за "Булгаргаз", но мащеха за другите компании:
"През юни 2022 г. бяха въведени регламенти на ЕС, които изискваха подземните газови хранилища на територията на ЕС да бъдат запълнени поне на 80% от капацитета преди зимата на 2022/2023 г. и на 90% след това. За да се защитят предприятията, които са помогнали за изпълнението на изискванията за съхранение на газ, от държавите членки се изискваше „да предприемат всички необходими мерки, включително предоставяне на финансови стимули или компенсации".
В България държавният „Булгаргаз“ се оказа единствен бенефициент на мерките за подкрепа. Частните компании, които допринесоха за запълване на запасите, бяха оставени да се оправят сами и да купуват със собствени средства природен газ тогава, когато световните цени бяха рекордно високи", коментира Дик Рош.
