Какво се е променило в личните ни бюджети за година? Доста неща, показват данните, събирани от Националния статистически институт. Харчим повече - и за храна, и за алкохол, и за жилището, и за данъци и осигуровки. През второто тримесечие на 2019 г. общият разход на средното българско домакинство е бил 3061 лева, или 1402 лева на човек. За сравнение през същото тримесечие на предната година разноските на "калпак" са били 1331 лева.  

Най-голям дял от семейния бюджет - малко над една трета, отива за стоки за трапезата. За храна, минерална вода и безалкохолни средният разход на човек за април-юни т.г. е бил към 440 лева (при 418 лв. година по-рано). На второ място по тежест са разноските по жилището. Средната сметка за ток, вода, газ и т.н. излиза по 172 лева на член на домакинството. Към това трябва се добавят и разходите за ремонти и освежаване на дома - те са около 45 лева през втората четвърт на годината. Данъците и осигуровките също отхапват сериозна част от личния ни портфейл. За тях сме дали средно по 200 лева за трите месеца. Което е с близо 20 лева повече, ако сравним със  същия период на 2018 г. За транспорт, телефон, интернет, писма и колети разходите са 165 лева. А алкохолът и цигарите струват по 61 лв. на човек.

За борба с болестите средностатистическият българин дава по 96 лева, показват данните на НСИ за април-юли. Година по-рано сумата е била с 25% по-ниска - 77 лева. Това означава, че при всички реформи и опити за реформи здравеопазването поскъпва, без да усещаме подобрение в качеството. 

На практика даваме все повече пари за всички основни групи потребителски стоки и услуги, включително образование, култура, развлечения. Само разходите ни за дрехи и обувки са се смалили за една година, но символично - от  44 на 43 лева на човек. 

Харчим повече, защото печелим повече, излиза от данните на статистиката.

Работната заплата, която формира почти 58% от личните доходи, е нараснала за година от 835 на 894 лева (отново става дума за втората четвърт на годината).  Пенсията, чийто дял в общия доход е над 27%, също се е увеличила леко - от  413 лева на 427 за април-юни 2019 г. Информацията на НСИ показва, че все още българинът се препитава основно като наемник, а предприемачите и свободните професии са малцинство. Едва 6% от доходите, или 95 лева -  идват от "самостоятелна заетост". Впечатлява и друго - ръстът на социалните обезщетения и помощите. През второто тримесечие на 2018 г. средната сума на калпак е била 35 лева, а година по-късно вече е 46 лева, което прави цели 33% увеличение.