Липсата на реформи в ключови за страната сектори, както и престорените опити за промяна в тези сфери блокират изсветляването на икономиката. Става въпрос за сфери като здравеопазване, енергетика, защита на конкуренцията, правосъдие, вътрешен ред и сигурност, за които бизнесът от години алармира, че са пропити с порочни практики, нагласени обществени поръчки, спорни назначения и др. Това става ясно от представения вчера композитен индекс "Икономика на светло" за 2018 година. Анализът се прави от десетина години от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която "мери" сивите практики като вземане на заплата в плик над договореното, както и липсата на трудови договори.
Все пак по последни данни индексът се е повишил с 4.55 пункта и е достигнал рекордно ниво от 79.10 пункта, което означава, че все повече фирми излизат от сенчестия бизнес, съобщи в понеделник проф. Стефан Петранов, който е работил по проучването. Това обаче съвсем не е достатъчно - икономиката би минала на светло още по-бързо, ако минималната работна заплата не се повишаваше административно, става ясно от изследването. Според АИКБ тази политика продължава и това води до надценяване на труда на най-ниско квалифицираните работници за сметка на останалите.
В началото на тази година минималната заплата бе увеличена от 510 лв. на 560 лева. В същото време преговорите между социалните партньори за договарянето на прозрачен и честен механизъм за нейното определяне са напълно блокирани, се посочва в резюмето на проучването. Добрата новина е, че има ръст на хората, които работят с договори, изтъкна проф. Петранов. Но въпреки че показателят за разплащането по банков път на работниците и служителите продължава да расте, голяма част от тях получават заплатата си в плик. Повечето от анкетираните, които се трудят допълнително, са признали, че част от заплатите им се плащат на ръка.
Благоприятно отношение към подобряване на бизнес средата има извършената промяна в Закона за счетоводството - 3637 микропредприятия са освободени от задължителен одит на годишните финансови отчети, изтъкват от АИКБ. "Борбата със сивата икономика не може да става с репресивни мерки", обобщи проф. Петранов. В същото време НАП е провела успешна кампания спрямо фирми с голяма касова наличност, което ограничило сивите практики.
"И през 2018 г. съвместни проверки на данъчните, инспекцията по труда и полицията доведоха до намаляване на сивите практики в сферата на трудовите отношения, както и за изобличаване на фискални нарушения. Независимо от това обаче изсветляването на трудовоправните отношения остава сред тези с най-ниски стойности", коментира още той.
ПРОБЛЕМИ
Като проблем номер 1 от бизнеса очертаха липсата на квалифицирана работна ръка. Той зрее от години и все още не е намерил решение, твърдят работодателите. На камък удрят и ключови реформи в много сектори. В енергетиката например все още продължава непазарното и привилегировано положение на производителите на ток от ВЕИ и от когенерация, както и на т.нар. американски централи - "Марица-изток" 1 и 3. Към този проблем се прибавиха и някои спекулации около осигуряването на т.нар. студен резерв, изтъкват от АИКБ. Това на практика е ток на склад - част от производителите държат мощностите си в готовност, за да могат да се включат аварийно в случай на извънредна необходимост. От години обаче търговете се смятат за нагласени, а победителите - предварително известни.
