Нови 80 общини в България са останали без автобусни превози в последната година и половина. Така населените места в страната, до които няма редовен междуградски транспорт, вече са над 200. Само за една година 150 транспортни фирми са фалирали.
Това съобщиха от Националното сдружение на автобусните превозвачи, които заедно с останалите асоциации в бранша настояват за спешно държавно подпомагане.
Автобусните превозвачи отложиха насрочения си за 28 септември национален протест, но обявиха, че са в стачна готовност, ако служебният кабинет не изпълни в следващите две седмици ангажиментите, които пое на среща с бранша. "Действията ни не са политически, единствената цел е секторът да продължи да съществува", коментира пред БНР Ивайло Константинов от Националното сдружение на автобусните превозвачи и собственик на "Юниън Ивкони".
Едно от обещанията на служебния транспортен министър е промяна в наредбата за субсидиране на нерентабилните линии. В нея списъкът с населените места, до които държавата подпомага транспортните фирми да извършват превоз на пътници, ще бъде разширен - ще бъдат добавени още населени места, а не само тези в пограничните и планинските райони.
"Реално извършваме социална услуга, затова очакваме държавата да ни подпомогне сега, когато пътникопотокът продължава да спада заради пандемията и страха от зараза, а наред с това цените на горивата постоянно растат", коментира пред БНР и Магдалена Милтенова, председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи.
С актуализацията на бюджета за тази година автобусните фирми получиха допълнителни 40 млн. лв. безвъзмездна помощ. В момента министерството на транспорта разработва схемата, при която те ще бъдат раздадени. "Очакванията са автобусните превозвачи да получат 8% от месечния си оборот през 2019 г. "Само че тогава цените на горивата бяха други, сега са двойно по-високи", посочи Милтенова. Тя дава пример с метана, основно използван от градския обществен транспорт - през 2019 г. той е струвал 1 лев, сега е 2 лева.
От бранша посочват, че превозите по редовните автобусни линии трябва да се осъществяват независимо дали са с пътници или без пътници, при това за пенсионери, учащи и други категории има отстъпки в цената на билетите. Сред най-големите губещи са общинските транспортни предприятия. Кметът на София Йорданка Фандъкова вече призова служебният кабинет в плана за енергийните компенсации да бъдат включени столичният електротранспорт и метрото.
В същото време превозвачите не могат да вдигат цените по линиите, спечелени с обществени поръчки. Билетите може да поскъпнат единствено с нивото на инфлацията (около 3% за тази година), но реалните разходи са скочили много по-драстично, посочват от Националното сдружение на автобусните превозвачи. Оттам уверяват, че и по другите междуградски маршрути няма нагласа за търсене на по-висока цена, защото проблемът е най-вече в намалелия брой пътници.
„Българският гражданин в този тежък момент е достатъчно обеднял. Ние трябва да издържим без да увеличаваме цените“, смята и Васил Пиронков, председател на Камарата на автобусните превозвачи. Неговата организация дори се обяви против всякакви протести, докато управлява служебен кабинет. Все пак Пиронков допусна, че някои общини, които години наред не са променяли цената на превоза, може да я вдигнат за по-късите разстояния, но това нямало да се усети съществено от потребителите.
Браншът е недоволен, че е премахната добавката от 290 лв. за всеки зает в автобусните превози към мярката за запазване на заетостта 60/40. Самата мярка 60/40 от началото на август е замразена и това е лишило транспортните фирми от сериозна помощ.
Вицепремиерът Гълъб Донев обяви, че до две седмици правителството ще предложи нов механизъм за подпомагане на автобусните превозвачи, без да дава подробности. "Ще се търси възможност от излишъка по някоя от другите мерки и с трансфер на бюджетни средства да бъдем компенсирани", каза Ивайло Константинов. Това според него автобусният превоз е най-губещият сектор от началото на пандемията, защото наред с косвените разходи ежедневно търпи и преки оперативни загуби.
