Сериозни промени в Търговския закон, свързани с производството по несъстоятелност, одобриха днес депутатите на първо четене. Те бяха огласени от министерството на правосъдието още миналата година, а бяха готови дори преди това, но едва сега успяха да преминат през пленарната зала. Това е един от законопроектите, които се планира да бъдат приети по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната ни очаква значителни евросредства.
С поправките се изменят практически всички елементи на правната рамка на несъстоятелността: откриването на производството, осребряването на имуществото, предявяването на искове, промени в дейността на синдиците и т.н.
Може би най-значимото нововъведение е, че се дава възможност на физическите лица-предприемачи да обявяват фалит. Става въпрос за хора, упражняващи професии като адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, архитекти, артисти, занаятчии и много други. Така производството по несъстоятелност ще се прилага за предприемачите по същия начин, по който досега се прилагаше за търговците. В новите разпоредби се прави разграничение между търговец и предприемач, като за последния се посочва, че предприятието му не изисква воденето на делата да става по търговски начин.
Според правосъдното министерство промените ще направят производствата по-бързи, ще намалят таксите, ще повишат ефективността при осребряване на имуществото и ще подобрят дейността на синдиците. На диаметрално противоположно мнение е Асоциацията на синдиците в България. Тя изпрати до парламента становище, изпълнено с фрази като „скандално, позорно, корупционен заряд“ и т.н. Синдиците твърдят, че приемането на промените „ще обезсмисли и ликвидира самото производство по несъстоятелност като инструмент за осребряване и оздравяване“.
В парламента промените получиха подкрепата на всички политически сили, с изключението на ДПС. Хората на Ахмед Доган обаче не обясниха защо не застават зад законопроекта. Вместо тях, като критици се изявиха герберите, въпреки че гласуваха за поправките. Депутатът от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков заяви, че с промените самоосигуряващите се лица се приравняват с търговците и ще ползват същите изгоди като тях. Чолаков смята, че се създава проблем, като подобни разпоредби се вкарват в Търговския закон, където не принадлежат. Този проблем ще се задълбочи и ще доведе до "законодателен хаос", според него, когато дойде времето да се разглежда проектът на Закон за несъстоятелността на физическите лица, какъвто също има внесен в парламента.
НОВА ФОРМА НА ДРУЖЕСТВО
Приети бяха и други промени в Търговския закон, с които се въвеждаше т.нар. дружество с променлив капитал. За него ратуват предимно от ПП, които се опитват да го прокарат от близо година и половина. Смисълът е, че капиталът на дружеството няма да подлежи на вписване в Търговския регистър и поради това се определя като „променлив“. Така, смятат вносителите, ще се създадат по-благоприятни условия за микро и малки предприятия, които да разработват иновативни продукти и услуги.
„Така се защитава интересът на инвеститорите, защото се създава механизъм, по който кредитор, отпуснал средства на дружеството, може да стане съдружник също, което, при другите правни фигури към настоящия действащ Търговски закон, е невъзможно“, твърдеше депутатът от ПП Петър Кьосев в парламентарната правна комисия. Той допълни, че „това е изключително широко ползвана в световен мащаб конструкция за инвестиране – така и самите иновативни компании, които търсят юрисдикция в други държави, за да ситуират своя бизнес и досега своята дейност, най-накрая биха могли да осъществяват същата на територията на Република България".
Макар че само ДПС и БСП отказаха да подкрепят законопроекта, критиките отново дойдоха от герберите. Радомир Чолаков отбеляза, че в такова дружество няма да бъде ясно кои са съдружниците и органите на управление. Впечатляващото беше, че идеята получи бурна подкрепа от страна на „Възраждане“. Депутатът от партията Петър Петров посочи, че сега е изключително трудно да се регистрира у нас дружество с участието на чуждестранни граждани, и този законопроект ще промени това. Той толкова възторжено описа ползите от чуждите инвестиции, че Чолаков се учуди, че един националист иска такива улеснения за влизането на пари отвън в България.
