Какво представлява дружеството по закона за задълженията и договорите? На какъв режим се подчинява и какви са правилата за създаването му?

Г.К., София

Като се каже дружество, човек обикновено смята, че става дума за търговско дружество, за нещо, което е регистрирано по Търговския закон, което е вписано в търговския регистър. Такива са акционерните дружества и командитните дружества, дружествата с ограничена отговорност.

Българският закон обаче предвижда още един вид дружества - такива по закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Те обичайно може да бъдат видени записани като ДЗЗД. Важно е да се знае, че то не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект, което е и главната разлика с търговските дружества. Учредяването става с договор. 

Според ЗЗД с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Там е отбелязано, че за постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.

Според правилата за тези дружества, внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползване, ако не е уговорено друго.

Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост, разпорежда ЗЗД.

Законът определя и че всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни. Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

Друго основно правило е, че решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.

Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.

Пак, ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.

Важни са и правилата за това кога дружеството се прекратява. Това става с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно. Прекратяване има и с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано, както и със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго. Прекратява се ДЗЗ и с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници. Последният вариант за прекратяване е по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.