Броени дни, след като МС одобри методика за определяне на изследователски висши училища, 7 университета вече получиха такъв статут за следващите 4 години. Списъкът бе одобрен от МС днес и от 2022 г. ще се актуализира до 1 ноември всяка година.
Статутът на изследователско висше училище бе въведен в закона за висшето образование през 2020 г. Той се дава за значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели. Тъй като досега нямаше конкретни правила, по които да става оценката, на практика статутът досега не съществуваше.
На критериите за изследователски университети отговарят Софийският университет "Климент Охридски", медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет "Паисий Хилендарски". Всички те имат значима по количество и качество научна продукция и най-голям брой цитирания в научната литература, посочват от МОН. Със значителен брой защитили докторанти се отличават широкопрофилните университети, а тези с инженерен профил имат научна продукция, видима в международните издания. Всички са със сериозен дял на привлечени средства от международни и национални проекти и програми, както и от договори с български и чуждестранни предприятия.
СУ и МУ-София например събират над 5000 точки при необходим минимум от 1000. Между 2000 и 3000 са точките на медицинските университети във Варна и Пловдив и на Техническия университет в София. ХТМУ и Пловдивският университет имат между 1000 и 2000 точки.
Оценката за научната дейност на висшите училища се изчислява по приета на 13 юли т.г. от кабинета методика, която включва обективни критерии - научните резултати, видими в международните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност. Стойностите по конкретните показатели се изчисляват в точки и оформят крайна оценка по определена формула. При определянето на първите изследователски университети е използвана информацията, представена от висшите училища в периода 2017-2020 г. във връзка с ежегодната оценка на тяхната научна дейност съгласно закона за насърчаване на научните изследвания.
Университетите са били поканени да подготвят кандидатурите си за предстоящата процедура още на 24 юни т.г., след като МОН публикува за обществено обсъждане методика за придобиване на изследователски статут, обясняват от ведомството. В МОН са постъпили заявления от 26 висши училища, които са били оценени по приетата от служебния кабинет методика от междуведомствена група, създадена със заповед на образователния министър.
Изследователските университети ще получат допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност от Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова определянето им е задължително условие за това неговата реализация да започне навреме, казват от МОН.
ИНОВАТИВНИ
510 училища от 137 общини в 28 области у нас получават статут на иновативни, предвижда Списъка на иновативните школа за 2021/22 г. Предложените иновации са свързани с нови методи на преподаване, въвеждане на иновативни елементи в организацията или съдържанието на обучението, нов или усъвършенстван начин на управление, обучение и образователна среда, както и с разработени по нов начин учебно съдържание, учебни планове и програми. 73 от тях получават статут на иновативни за първи път. В 437 иновациите продължават от предходни години. От списъка отпадат 64 училища. В повечето от тях иновациите са приключили, а три ги прекратяват по решение на педагогическите колективи и Регионалните управления на образованието.
Днес МС прие и Националната карта на висшето образование у нас, която определя профилната и териториална структура на вузовете у нас и дава препоръки кога и в кой регион може да се открива дадена специалност, филиал или университет. Документът бе обсъждан месец от ректори, бизнес и синдикати, някой от тях се обявиха против части от него с мотива, че ограничава свободата на вузовете. Министър Денков обаче бе категоричен, че висшите училища няма как да имат пълна свобода, когато към тях се разпределят 500 млн. лв. годишно бюджетни средства, чиято ефективност все пак трябва да се гарантира. От МОН съобщават, че за проекта на Картата са получени положителни становища от всички министерства, от работодателски организации и множество университети. "Те отчитат важността на документа като инструмент за анализ на профилната и регионална структура на висшето образование в България, като предлагат и редица допълнения. Повечето предложения са отчетени в одобрения от правителството вариант. Отразена е например спецификата при военните висши училища и при някои професионални направления като "Транспорт корабоплаване и авиация", при които относително голям дял от завършилите намират професионална реализация извън България", посочват от МОН.
Картата прогнозира, че през следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява. Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 хиляди абсолвенти, което е спад от 9% спрямо 263 хиляди успешно приключили следването си в периода 2016-2020 г. Прогнозата е броят на завършилите да се стабилизира след 2025 г. Т
