Собствените приходи на Българската академия на науките (БАН) през 2019 г. възлизат на 100 499 000 лв., сочи годишният доклад на научната институция, одобрен днес с единодушие от парламента. Те се формират от договори по международни програми и споразумения, договори с министерства и ведомства, и с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция, услуги, от дарения.

В същото време бюджетната субсидия, отпусната на академията, е била 99 835 000 лв., т.е. за първи път е по-малка от приходите, похвали се председателят й Юлиан Ревалски. „Имаше силен старт на проектите, които са по линия на структурните фондове. Това не е естествено съотношение за организация като нашата, която има много силна фундаментална част. Трябва да продължава институционалното финансиране да расте”, изтъкна ръководителят на БАН. Парите от хазната са били изразходвани почти изцяло за заплати, осигурителни вноски, обезщетения и за стипендии.

В академията през 2019 г. са работили 2721 учени. Те са публикували 3188 заглавия в международни списания. Най-голям дял сред публикациите имат направление „Нанонауки, нови материали и технологии” и направление „Информационнни и комуникационни науки и технологии”, сочи се в доклада. По думите на Ревалски академията произвежда повече от половината научна продукция на България. „БАН продължава да бъде водещият научен център в нашата страна”, посочи убедено той.

Като съществен проблем той открои намаляващия брой на младите научни работници. Статистиката показва, че работещите в БАН над 65-годишна възраст са близо 3 пъти повече в сравнение с онези до 35-годишна възраст. „Доста хора в близките 5-6 години ще се пенсионират и просто няма кой да ги замести”, констатира Ревалски.

Депутатите останаха удовлетворени от отчета. „Когато гласуваме бюджети, не трябва да имаме съмнение, че тези пари отиват там, където трябва”, заяви Станислав Станилов от „Атака”. От ГЕРБ също дадоха висока оценка на академията, която определиха като „най-авторитетната научна организация”.