С 12% се намалява приемът на студентите, чието обучение държавата смята да субсидира през следващата академична година. Това става ясно от проект на решение на МС за утвърждаване на броя на приеманите студенти и докторанти в държавните висши училища у нас за академичната 2020/21 г. През настоящата година план-приемът за държавно субсидираните студенти в 37-те държавни вуза бе 43 458 души. За догодина броят им е планиран на 38 028 души. 33 хиляди от тях са след завършено средно образование, което е с над 5 хиляди души по-малко в сравнение с тази година. Прием от 100 студенти може да обяви и още един университет - Висшето военновъздушно училище "Г. Бенковски" в Долна Митрополия.
Само 4 държавни университета ще имат шанса да приемат повече студенти от т.г. План-приемът във Висшето военноморско училище "Н. Вапцаров" е увеличен с 8%. В Националната спортна академия увеличението е минимално - от 810 на 815 души. Стопанската академия в Свищов ще може да приеме около 2% повече студенти, или общо 464 души. П-голям е реверансът към Шуменският университет, който може да приеме 4% повече студенти, или общо 1325 души.
Във всички останали вузове план-приемът на държавно субсидирани студенти се намалява. Най-драстично е орязването на бройки в Академията на МВР - с близо 40% и в УНСС - с 36 на сто. Те ще могат да приемат съответно 275 и 2454 студенти. Следват Висшето училище по телекомуникации, което ще може да приеме 34% по-малко студенти, както и още три университета, чийто план-прием намалява с по 26 на сто - Военната академия "Г. Ст. Раковски", Икономическият университет - Варна и Бургаският университет "Ас. Златаров". С 10 до 15% орязване на план-приема на студенти са Аграрният университет в Пловдив, висшето транспортно училище "Т. Каблешков", Лесотехническият университет, МГУ, Университета по хранителни технологии в Пловдив, НАТФИЗ, Националната музикална академия, Националната художествена академия, СУ, ТУ-София, Тракийският университет в Стара Загора и др. От медицинските университети най-голямо е намалението на план-приема в Плевен - с 19 на сто, докато при останалите висши училища понижението е под 7%.
За разлика от държавно субсидираните студенти, младежите, които държавните ни вузове ще могат да приемат срещу заплащане, се увеличават - от около 12 800 на 16 306, което е 27% скок.
МОН предлага догодина да бъдат приети 2282 докторанти в държавните висшите училища и 326 в научните организации (180 в БАН и 54 в Селскостопанска академия). Местата за сънародниците ни от чужбина са 2000, а за студенти от Северна Македония - 150.
За издръжка на обучението на студентите и докторантите в първи курс през 2020/21 г. са планирани 117.3 млн. лв.
НАПРАВЛЕНИЯ
Само 4 професионални направления получават шанса да приемат повече студенти от тази година, но увеличението е символично. Това са теория и управление на образованието - бройките се увеличават от 28 на 36, проучване и добив на полезни изкопаеми - от 198 на 200, металургия - от 60 на 75 и растителна защита - от 239 на 240 места. Всички останали направления са с намален план-прием, но при някои от тях, например приоритетните направления като инженерни и природо-математически науки, това е само на пръв поглед - планираният прием на студенти в тях е по-малък от планирания за т.г., но на практика е по-висок от реализирания за т.г. Т.е. вузовете могат да приемат повече студенти в тях, стига да намерят кандидати.
От данни, предоставени от МОН, става ясно, че държавата продължава политиката си на преструктуриране на приема в масовите направления. Държавно субсидираните студенти по право могат да са 850 при 953 за т.г., тези по администрация и управление - 796 вместо 935, а по икономика - едва 3200 при 4586 за т.г. Намалението на кандидат-студентите по икономика е внушително през последните години - от над 11 хиляди през 2015/16 на 3200 през 2020/21 г. При физическите науки намалението е от 354 на 294 бройки, при химическите - от 459 на 399, а при биологическите - от 660 на 549 места. Вузовете получават правото да приемат 283-ма държавно субсидирани кандидат-студенти по математика (при 324 за т.г.) и 2024 души по информатика (при 2163 за т.г.).
ОТЛАГАНЕ
В условия на извънредно положение университетите бързо успяха да преминат на дистанционно обучение. Всички те отмениха предварителните си изпити, но надявайки се скоро мерките да бъдат разхлабени и те все пак да бъдат проведени. Наскоро ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков коментира, че няма да е проблем да се отложи провеждането на кандидат-студентската кампания на вуза. "В случай, че матурите бъдат на 30 май и на 1 юни, ще имаме възможност през следващите два месеца да проведем и двете изпитни сесии и през август да направим класирането. Ако епидемията се развие по най-лошия начин и трябва да се отложат още нещата, ще трябва да се откажем от едната от двете сесии и да проведем само една изпитна сесия", заяви той пред БНР. По думите му това също няма да е сериозна пречка, тъй като преди години вузовете приемаха само с по една такава.
Просветният министър Красимир Вълчев също вече коментира, че вероятно ще има преместване на кампаниите за прием във всички висши училища, не само у нас, но и във всички страни. Той увери, че ако някои държави запазят сроковете си и нашите кандидатстващи зрелостници все пак се сблъскат с проблем при кандидатстване, МОН ще им съдейства - с разговори със съответното училище и съответната страна или с издаване по-рано на дипломите им.
