Храненето на учениците за пореден път попадна в новините със скандал, този път от средищното училище в Айтос, в което за едни деца обядът е платен, а за други - безплатен. Казусът бързо получи развръзка и скоро всички ученици от школото ще купуват купони на една цена. Много далеч от благоприятно разрешение обаче остава по-големият проблем - за качеството на храната, която получават учениците...
Тестена или шоколадова закуска, безвкусен обяд, който често завършва на боклука, а в междучасието - всякакви боклуци от претъпканата с вредни храни училищна лавка. Няма какво да се лъжем. Повечето ученици ядат точно това, докато са на училище. Въпреки всички наредби за здравословно хранене, програми, стратегии и прочее мерки, които институциите отчитат всяка година. Защо училищното хранене все още не е такова, каквото би следвало да бъде, и как може да се промени познатата родна картинка?
Тунквана вафла за "Добро утро"
Обикновено сутрин или детето още не се е събудило и не иска закуската си вкъщи, или родителите нямат време да приготвят такава. Затова в общия случай разчитат на тази, която осигурява училището за всички в началния курс. За какво обаче става дума? Преди година майка разпространи из социалните мрежи сутрешното меню на детето си в училище - рогче, баница, кашкавалка, хамбургер и пица. С други думи, вредно тесто от понеделник до петък. В някои училища проявяват повече фантазия и "разнообразяват" - между смачканото тесто вмъкват я меден линцер, я по някоя тунквана вафла. Мнозина помним снимката на филията с една кафена лъжичка лютеница и 2 грама сирене отгоре, събрала за часове възмущението на хиляди родители. Или пък подобието на пица "калцоне", предлагана в бургаско училище, с почти невидим кренвирш в нея.
Специалистът по хранене проф. Стефка Петрова е категорична, че подобни храни изобщо не са включени в рецептурника за училищното хранене, защото са изключително неподходящи и нездравословни. "Не е необходимо тестените изделия да бъдат изключвани изцяло от менюто, но една баничка със сирене и с малко мазнина може да бъде давана веднъж месечно", коментира тя ситуацията пред "България он еър".
Дали такава е представата на държавата за здравословно хранене, което да осигури на подрастващите сила и енергия за целия ден? И ако не е, защо се позволяват подобни волности? Причините са поне две - липса на достатъчно финансиране и ефективен контрол. От една страна, държавното финансиране по програмата за т.нар. безплатни закуски, датираща от 2008 г., е недостатъчно. Парите идват от просветното министерство и минават през делегираните бюджети на училищата, които трябва да отделят средства за една закуска за най-малките ученици на ден. Това става чрез обществена поръчка, а за да я спечелят, доставчиците се стремят да предложат най-ниска цена, което неизбежно оказва влияние и върху качеството на храната. В някои общини за закуска се плащат дори по 40 ст. на дете на ден. Ясно е, че качествена баница на такава ценa няма. През 2018 г. за безплатни закуски бяха отпуснати 25 млн. лв., които стигаха средно за 48 ст. За 2019 г. са планирани 33 млн. лв., т.е. по 68 ст. за закуска. Увеличението никак не е малко, друг е въпросът дали и то е достатъчно.
"Целта на тези закуски изобщо не е ясна. Има голяма разлика дали те трябва да нахранят учениците, или просто да ги подкрепят", коментира Наталия Александрова от фондация "За храната", която от няколко години се е посветила на идеята да информира родителите относно здравословното хранене на децата. Наблюденията й сочат, че доста ученици, особено в големите градове, изобщо не поглеждат раздаваните закуски, които накрая просто се изхвърлят. В по-малките градове обаче и особено в селата и в училищата с концентрация на рискови ученици закуската нерядко е сред основните мотиви за посещение на училище. Разбира се, има и изключения - Наталия дава пример със с. Божурово, където дори ромските ученици хвърляли закуските в коша.
Просветното министерство си дава сметка за това, но и за факта, че лишаването на определена група ученици от закуски, пък било то и без финансови затруднения, не е удачен вариант. Затова и новото решение на ведомството е от 2019 г. закуските да бъдат два вида - подкрепителна и основна, като последната дума какъв вид да бъде избран за съответното училище, е дадена на родителите. Целта е в крайна сметка по-нуждаещите да получават по-скъпа и питателна закуска, а тези, които нямат нужда от такава, само лека подкрепителна закуска. "Топката пак е прехвърлена на родителите, вместо да се търси по-генерално решение на проблема. Родителите обичайно имат съвсем различни мнения и консенсус трудно може да бъде постигнат", смята обаче Наталия.
Въпросът за финансирането, естествено, опира и до контрола. И малкото пари могат да се използват по-ефективно при наличие на редовни проверки и санкции при установяване на нарушения. Контролът обаче е разпилян между няколко институции, което в крайна сметка води до слаби резултати.
Добрата идея децата да получават плодове в училище, която се материализира в стартиралата през 2010 г. програма "Училищен плод" (управлявана от земеделското министерство), също се опорочи. По нея децата от голям брой училища в страната получават плодове 2 пъти седмично. По "Училищно мляко" пък се предоставят мляко и млечни продукти. На много места обаче схемите се компрометираха - много търговци видяха в тях възможност да пробутат развалена стока. Миналото лято условията бяха пренаписвани няколко пъти, заваляха обвинения в лобизъм за големите доставчици, за злоупотреби и т.н., което в крайна сметка отказа някои учебни заведения от участие в програмата. А резултатът - много деца останаха без плодове.
Време е за обяд!
Повечето училища имат столове, в които се предлага готвена храна (заплащана от родителите) - крем супа от броколи, боб, леща, риба с гарнитура, кюфтета, пълнозърнест хляб и т.н. Но... на много места училищните столове са в лошо състояние, обстановката и миризмите отблъскват децата, а често ги отблъсква и храната. "Порочната система на обществените поръчки е една от основните причини храненето в училищата да е непривлекателно за децата. Винаги се избира доставчикът, който предлага най-ниска цена. Но за да бъде вкусна храната, тя трябва да се приготви от качествени продукти. Може да имаме прекрасни рецепти, но системата на столовото хранене у нас е старомодна, отпреди 50 години", коментира проф. Петрова в свой материал.
Сборникът с рецепти за училищните столове и бюфети беше актуализиран през 2012 г. - намалено беше допустимото количество мазнини, сол и захар в храните, забранени бяха колбасите. Строги изисквания има и в наредбата за здравословното хранене на учениците, която е от 2009 г. Изискванията масово не се спазват. Достатъчно е да си припомним акцията на прокуратурата отпреди година и половина, когато в училищни столове бяха открити куп вредни храни - некачествено сирене, кетчуп с консерванти, доматено пюре с химия, месни продукти и заготовки, неотговарящи на стандарт "Стара планина", и т.н. Нарушения бяха открити при съхранението на продуктите, както и при самите столови помещения - плесен, ронеща се мазилка, стари мивки, складове без вентилация и т.н. Въпросът защо изобщо се допускат подобни нарушения, е ясен. Нарушителите обикновено отнасят някоя и друга глоба и в масовия случай всичко пак тръгва постарому. Понякога даже не се налага да изхвърлят бракуваната стока.
Любимият чипс - в любимата лавка
Тук духът направо е изпуснат от бутилката. Въпреки строгите изисквания в почти всяка училищна будка висят препържени чипсове, вафли с половин Менделеева таблица в съдържанието, близалки, които ще ти боядисат езика във всякакви цветове, сини гърмящи бонбони, всякакви безалкохолни с много захар или с много аспартам, някои маскирани като плодов сок и даже кафе. В края на м.г. при проверки на Българската агенция по безопасност на храните бяха открити над 400 нарушения в училищните лавки. Защо се случва? Защото липсва контрол. А и действа търговският принцип - предлага се това, което се търси и може да бъде продадено.
Някои родители не дават джобни на децата си в опит да ограничат вредните храни в менюто им. Това обаче не е най-добрият вариант - така детето може да се почувства различно и изолирано от другите, освен това този метод може да се прилага само до време. Мнозина съветват родителите да образоват децата си и акцентират на тяхната отговорност за формиране на хранителните им предпочитания. По-малките обаче често подражават, докато изградят характера си. Освен това едно е чипсът да е пред очите ти всяко междучасие, съвсем друго - изобщо да го няма в училището.
Защо изобщо съществуват училищните лавки, пита Наталия Александрова. Сигналите към фондацията й показват, че училищните бюфети често не предлагат разнообразна и привлекателна храна, въпреки че имат възможност за голям асортимент от вкусни сандвичи, палачинки с различни плънки, плодове на бройка, ядки, салати, фрешове и др. "Ако детето получава здравословна и питателна закуска и обяд, то няма да има нужда от залъгващи глада вредни храни през останалото време", смята тя. По думите й обаче и тук разногласията сред родителите са големи - някои не дават и дума да се издума за премахване на лавките.
Култура и информация
Опираме и до може би най-дълбокия проблем - липса на култура за здравословно хранене. Миналата година от "За храната" организираха кампания "Знаем ли какво ядат децата ни в училище", в която призоваха родителите да изпращат снимки и информация за храната, която се предлага в българските школа под формата на безплатни закуски, млечни продукти и плодове. Целта бе получените сигнали да бъдат внесени в съответните учреждения за последващи проверки. Наталия Александрова обаче останала шокирана от едва 100-те сигнала и десетките гневни коментари на майки и бащи, които нямали нищо против децата им да ядат ежедневно тесто и захар.
"Всеки разбира различно здравословното хранене. Много хора не знаят как да направят правилния избор за хранене на децата си или не се замислят за ефекта от това върху здравето. Често сме обвинявани, че не предлагаме мляко или месо на децата ни, което изобщо не е вярно. Борим се единствено хората да имат информиран избор за здравословно хранене, а децата ни да получават пълноценна и качествена храна", казва Наталия. А най-общо рецептата й е повече плодове, зеленчуци, варива и ядки, повече домашно приготвена храна и по-малко тесто, захар и полуфабрикати.
----------------------------
НА ХАРТИЯ
Изискванията за храните, които се предлагат на децата и учениците, са регламентирани в две наредби. Едната е за здравословното хранене на учениците от 2009 г., която се контролира от районните здравни инспекции, а другата - наредбата за специфичните изисквания за храната, предлагана в училищните столове и търговските обекти на територията на училищата от 2011 г., спазването на която е възложено на Българската агенция по безопасност на храните.
Киселото мляко, сиренето и кашкавалът например задължително трябва да са по БДС и да не съдържат растителни мазнини. В прясното и киселото мляко не може да има ненатурални подсладители, а в айряна не бива да има добавена сол. Забранени са хидрогенираните растителни мазнини, каквито има в почти всички бисквити, вафли и пр. Нектарите и соковете трябва да са със 100% плодово съдържание, да не съдържат моно- и дизахариди над 20% и да са без консерванти, оцветители и подсладители. Безалкохолните напитки са забранени.
В лавките, училищните столове и автомати не могат да се предлагат още пържени храни, включително ядки и тестени изделия като понички, екструдирани зърнени продукти с добавена мазнина (продукти тип "Зрънчо"), кафе, енергийни напитки и др. Забранени са захарните и шоколадовите изделия с изключение на шоколада, и то, ако растителните мазнини в него са под 5% от общата маса. Не са разрешени и сладкарските продукти с високо съдържание на мазнина и захар - торти и пасти със сметанов и маслен крем, сиропирани сладкиши и др.
