Промени в минималните национални изисквания пред кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност (главен асистент, доцент, професор) в направление "Науки за земята" прие днес МС, одобрявайки редакции в правилника за прилагане на закона за развитието на академичния състав. Целта им е повече обективност и безпристрастност при оценяването, както и равнопоставеност на кандидатите при провеждане на процедурите във висшите училища.
Минималните изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата дейност на преподавателите бяха въведени през 2018 г. Те бяха изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в 9-те научни области и съответстващите им направления. На практика се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът по различни показатели - като дисертационен труд, брой научни публикации, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни, брой цитирания или рецензии в научни списания, патенти или изобретения, ръководства на успешно защитили докторанти, участия в национални или международни научни или образователни проекти, привлечени средства по проекти, публикувани учебници и т.н.
В края на 2022 г. бяха публикувани предложения за промени в минималните национални изисквания, а през 2023 г. бе изготвена последваща оценка на въздействието на новата нормативна уредба. През август 2023 г. с решение на Върховния административен съд обаче бяха отменени изискванията за минимален брой точки по показателите за различните научни степени и академични длъжности по професионално направление "Науки за земята". "През годините се откроиха някои съществени различия по отношение на изискваните минимални показатели дори в сходни области на висше образование и професионални направления, както и известно напрежение между учените от висшите училища и научните организации, поради еднаквите изисквания към тях, без да се отчитат разликите в характера на основните им дейности", аргументират още от МОН новите промени.
В тази връзка, и по предложение на представители на академичната общност, от МОН представят нови изменения, отчитащи спецификите в направление "Науки за земята". "Науки за земята" вече няма да е обединено с другите направления от областта на природните науки, математиката и информатиката. Причината е, че акцентът на изследванията в много от научните направления в "Науки за земята" традиционно имат локален и регионален характер. Този вид изследвания включват продължителна теренна и аналитична работа, а резултатите от тях не са така международно конвертируеми, като тези в останалите направления. "Голяма част от изследванията са свързани с икономическите, социалните, политическите, образователните, културните и други проблеми в България и много от публикациите са съвместно с представители на тези научни направления. Затова е по-приемливо минималните изисквания към специалистите да са по-близки до тези в посочените научни области, а не в област "Природни науки, математика и информатика", посочват от МОН.
Така например, е предложено придобитата научна степен "доктор на науките" вече да носи 75 т., а не 40 т., както досега, а ръководство на успешно защитил докторант - 50 т. вместо сегашните 40 т. Ръководство на международен научен или образователен проект пък вече ще носи 50 т. (а не 40 т.) Планирано е и отпадане на показателя за "научна публикация в нереферирани списания с научна рецензиране или в редактирани колективни томове", тъй като според МОН това изискване създава условия за внедряване на порочни практики и подобни публикации в нереферирани списания са трудно проследими и доказуеми. Вместо това са включени показатели като "публикувана студия или глава от колективна монография", "изобретение, патент или полезен модел, за което е издаден защитен документ по надлежния ред" и "публикувана заявка за патент или полезен модел", които носят съответно 15, 20 и 15 точки.
Минималните изискуеми точки за заемане на академични длъжности "доцент" и "професор" по показателите, свързани с публикуване на научни монографии, книги на базата на защитен дисертационен труд, научни публикации в издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, изготвяне на патент, изобретение или полезен модел, се запазват 200. Мотивите са, че не би трябвало критериите да се понижават, тъй като това би обезценило труда за хабилитиране на лицата.
Отпада допълнителното изискване за "не по-малко от 10" публикации в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, по аналогия на останалите професионални направления от област "Природни науки, математика и информатика".
Ще се присъждат 100 точки за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд, и 20 точки за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" или за присъждане на научна степен "доктор на науките". За брой цитирания или рецензии се присъждат 5, 3 или 2 точки в зависимост от научните издания или списания, в които се срещат или публикуват.
Отпада и изискването на кандидатите за докторанти, които не са български граждани и не са граждани на друга държава - членка на ЕС, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, да представят медицинско свидетелство при подаване на своите документи.
