Скандалите около задържания в Бургас преди две години либийски танкер "Бадр" (Badr) ескалираха и вкараха България в международен скандал и дипломатически конфликт. Българските власти обаче нямат официална позиция. Само транспортният министър Росен Желязков заяви, че това били "частно-правни взаимоотношения с международен елемент". МВнР не коментира. Прокуратурата също не се занимава с казуса. Според МВР всичко е наред и по случая няма никакви нарушения.
Либийските власти обаче окачествиха случилото се в пристанище Бургас като пиратски действия и заплашиха, че ще задържат всеки български кораб в свои води, съобщи "24 часа", като цитира арабски медии. Либийците твърдят, че завземането на танкера е станало с помощта на Граничната полиция и Морската администрация на България. Случаят стигна до ООН.
Какво е известно?
Либийският кораб е задържан през ноември 2017 г. по искане на българска частна фирма "Булгаргеомин Лтд.“, която твърди, че има стари вземания от Либия. Компанията предявява морска ипотека върху плавателния съд за обезпечаване на вземания на държавната компания "Булгаргеомин“ ЕАД. Следват съдебни и административни спорове, които завършват с противоречащи си решения. С определение на Бургаския апелативен съд е наредено корабът да стои в пристанището като обезпечение за бъдещ иск за 9.2 млн. долара по търговско дело срещу малтийски търговец. На 29 януари 2018 г. ВКС отменя това определение и нарежда либийският кораб да бъде "безусловно освободен от арест в пристанище Бургас". На 31 януари 2018 г. - т.е. само два дни по-късно, директорът на Морската администрация в Бургас издава заповед, с която е забранено отплаването на танкера. Посоченото основание са текстове от Кодекса на търговското корабоплаване, според които капитан на пристанище може да задържи всеки кораб, ако има нарушение на разпоредби на закона или на договор, по който България е страна. Неговата заповед е потвърдена от Бургаския административен съд. На 2 януари 2019 г. обаче ВАС отменя решението на Бургаския съд и заповедта за задържане на кораба, издадена от капитана. Така основание за задържане вече няма и корабът може да отплава.
Как ескалира ситуацията?
На 21 декември 2018 г., 10 дни преди решението на ВАС, на борда на кораба се качва частен съдебен изпълнител, придружен от служители на охранителна фирма, на Гранична полиция и Морска администрация. Случката е разказана от сайта "Биволъ": "В навечерието на Коледа към либийски танкер, закотвен в Бургаския залив, се приближава патрулен катер на Граничната полиция. В него има въоръжени полицаи, охранители и цивилни лица. След разпореждане от граничните либийците се подчиняват на заповедта да допуснат полицаите на борд. По стълбата обаче се качва група от около 30 лица, въоръжени с различни оръжия, сред които и униформени служители на Гранична полиция, както и един инспектор от Морска администрация-Бургас. Капитанът Абдулла Абдул Джалиле, помощниците му и моряците са заплашвани, псувани, удряни и насилствено свалени от кораба. По техните показания въоръжените с огнестрелно оръжие мъже са се държали като нападатели – демонстративно агресивно и грубо. Те буквално са окупирали кораба и са предупредили всички, че нямат право да се обаждат никому по телефоните си, заплашвайки ги с насочени дула. Всички от BADR са свалени на брега под строй и репатрирани от България. Танкерът напуска българските води под панамски флаг, със сменено име на BDIN и с украинско командване на 27 декември", пише "Биволъ".
Пред специализираното издание Maritime.bg либийците твърдят, че националната танкерна компания на джамахирията е изгубила над 2 млн. долара за заплащане на екипажа и около 8 млн. долара заради невъзможността да експлоатира кораба си. Танкерът се води на държавната фирма GNMTC. Заради скандала миналата седмица в Ню Йорк Либия е инициирала среща на ниво постоянни представители в ООН, тъй като принудителната смяна на флага се тълкувала като посегателство срещу националния суверенитет, посочва "24 часа".
Каква е позицията на българските власти?
Министърът на транспорта Росен Желязков заяви пред БНТ, че спорът за собствеността на танкера е между частното "Булгаргеомин Лтд." и либийската държавна компания. "Безспорно става въпрос за частно-правни взаимоотношения с международен елемент - вземания на "Булгаргеомин" от 1989 г., които са признати от либийските власти през този некратък период", обяснява той. Според Желязков "компанията е претърпяла трансформации през несъстоятелност, с продажба на предприятие заедно с правата и задълженията. В крайна сметка е упражнила морската ипотека, за която документите сочели, че е учредена в Гърция".
"В края на 2017 г. корабът е арестуван, а впоследствие му се забранява отплаването, докато траят процедурите пред частен съдебен изпълнител. Тези действия водят до възлагане на публична продан на кораба на "Булгаргеомин", която сменя регистрацията на кораба в Панама. Корабът е под панамски флаг и на 27 декември 2018 г., след предоставяне на необходимите документи на Морска администрация получава разрешение да отплава. В момента това, което знаем за локацията, е около 20 мили от Созопол в изключителната икономическа зона извън териториалните води на България", твърди министърът. Той не коментира решенията на българските съдилища, според които задържането на кораба е незаконно. Не коментира и факта, че изгонването на екипажа се случва при висящ спор пред върховния съд. Но "успокои", че имало малко кораби под български флаг за конфискуване.
Случаят е бил обсъден на съвещание в Министерството на външните работи в понеделник. Пред "Сега" съветникът на външния министър Екатерина Захариева - Иван Димов, заяви, че МВнР няма да коментира темата и това е "всичко, което ще каже по нея". Това се случва на фона на твърденията, че либийската страна е отправила поне дузина ноти във Външно.
Прокуратурата твърди, че не се занимава със случая, независимо от появилите се съобщения, че е била сезирана. МВР също не прави разследване, като категорично отрича да е имало грубости и насилие спрямо екипажа.
Какво твърди "Булгаргеомин Лтд."?
Обединението "Булгаргеомин Лтд." твърди, че през 2013 г. държавното предприятие "Булгаргеомин" ЕАД е приватизирано, като всички активи, имуществени права, търговска марка и ноу-хау са станали собственост на "Булгаргеомин Лтд.". Повече от 5 години приватизаторът правел опит за събиране на дължимите вземания. Организирани са и десетки срещи с високопоставени лица на либийската държава. В началото на 2018 г. Районният съд в Бургас издал заповед за изпълнение на парично задължение, което длъжникът "Либиан Навигейтър Лимитед" - Малта да заплати на кредитора "Булгаргеомин Лтд.". То е в размер на 9 250 362 долара, представляващо вземане, обезпечено с морска ипотека, подписана на 14 септември 2017 г., върху моторния танкер BADR. Въз основа на нея на 20 ноември 2017 г. корабът бил арестуван. Последвала публичната му продан, в която се включва единствено "Булгаргеомин Лтд." и печели. Новият собственик сменил флага и се регистрирал. По негово искане Морска администрация освобождава танкера да отплава.
Какъв е проблемът с ипотеката?
Либийците твърдят, че такава ипотека няма. Тяхната версия е разказана и от "Биволъ", и от Maritime.bg. Те твърдят, че гръцкият нотариус Йоана Андреадаки е написала жалба до гръцката прокуратура, в която твърди, че ипотека на танкера не съществува, а самата тя е станала обект на груба злоупотреба. Жалбата била регистрирана на 28.11.2017 и е с номер 176209189958. Според транспортния министър Росен Желязков обаче ипотеката съществува и нейната автентичност не се поставя под съмнение. "Булгаргеомин Лтд." обяснява, че има документи, в това число и платена такса за апостил от съответните гръцки компетентни органи, а заверката се слага след подписа на нотариуса и го официализира.
