Министерството на външните работи пита всички консули и генерални консули дали са съгласни да бъде огласена информация за тях. Това става ясно от писмо от министерството до "Сега". На 19 август по реда на Закона за достъп до обществена информация "Сега" поиска от ведомството на Екатерина Захариева списък на консулите и генералните консули на Република България, който да съдържа имената и длъжността им, мястото и датата на назначението им, какви езици владеят и на какво ниво към датата на назначението им, месечното им възнаграждение и основанието за назначението им - дали са дипломати от кариератаq или са пратени в задграничните мисии "по изключение".

Две седмици по-късно от Външно отговориха, че удължават 14-дневния си срок за отговор с нови две седмици, тъй като исканата информация се отнася до трети лица и е необходимо тяхното съгласие за предоставянето й. От писмото не става ясно дали съгласие ще се търси само за някои пунктове от търсената информация, или за всички данни. Законова пречка за удължаването на срока и търсенето на съгласие от консулите няма. Въпросът е как министерството ще изтълкува евентуалното им несъгласие, коментира пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация". По закон "не е необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й".

Има постоянна съдебна практика, че възнагражденията, както и цензът на публичните личности не са защитена информация. Кашъмов припомни и тълкуването на Конституционния съд от 2012 г., че "защитата на личните данни за лица, заемащи публична длъжност, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани".

Оказва се обаче, че консулите не са включени в антикорупционния закон сред лицата, които са длъжни да декларират имущество и конфликт на интереси. Няма ги и в старите закони - за публичност на имуществото на висшите държавни длъжности и за конфликт на интереси. Задължение да декларират възниква само ако са ръководители на задграничните представителства. По правило обаче задграничните представителства се ръководят от посланици. 

За разлика от антикорупционния закон, законът за досиетата, който също изрежда публичните длъжности, включва посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии.

ПОВОДЪТ

Интересът на "Сега" към консулите беше провокиран заради назначението на подалия оставка председател на антикорупционната комисия Пламен Георгиев във Валенсия. Георгиев се оттегли от КПКОНПИ заради скандала "Апартаментгейт". След като престоя в прокуратурата броени дни, той се оказа консул в испанския град, назначен без дипломатически опит и със съмнителни познания по испански. 

Изведнъж се появи сертификат от 2017 г., издаден от фирмата "Никанор", че Георгиев се е обучавал за ниво В1. Владеещи испански откриха куп грешки в сертификата. А според официалната биография на Георгиев, представена от него в парламента през 2018 г., когато беше номиниран от управляващите за председател на КПКОНПИ, той владее испански на ниво А2 - познания за елементарен разговор.