Българската организирана престъпност е изоставила бухалките и е започнала да използва публичната администрация за отстраняване на конкурентите си. През последните години все по-голяма част от финансовите щети от престъпна дейност са резултат от активността на т.нар. "бели якички" и все по-малко - на класическите криминални структури. Това е един от основните изводи от Оценка на заплахите от организирана престъпност в България 2019 на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), представена в сряда.
Анализът обхваща десет престъпни пазара през 2018 г., като за първи път са включени измамите със средства на ЕС и нелегалният дърводобив. Останалите области са свързани с организирани ДДС измами, разпространение и трафик на наркотици, трафик на хора и пазар на сексуслуги, нелегална търговия с горива, нелегална търговия с тютюневи изделия, каналджийство, киберпрестъпления и телефонни измами.
„Мутренският период остана някъде назад в годините. Това, което се случи през тези години с нарастването на доходите, на БВП на страната, е, че много от тези класически, традиционни криминални пазари вече не изглеждат по същия начин. Големите, добре структурирани йерархични групи не се наблюдават. По-скоро виждаме много по-фрагментирана картина. Тенденцията е все повече престъпността на „белите якички“ да нанася много по-големи щети от класическите организирани престъпни пазари като наркотици, проституция, контрабанда. Има един вид адаптация на организираната престъпност. Това, което се наблюдава напоследък, е, че все по-често тази престъпност се крие зад законен бизнес“, разказа пред БНР Атанас Русев, координатор на Програма „Сигурност“ в ЦИД.
Анализът на ЦИД показва, че се наблюдава ясна тенденция към намаляване на броя кандидатстващи фирми за европейски средства. Спадът обхваща всички видове процедури: възлагане на обществени поръчки, кандидатстване по проекти и за земеделски субсидии. "Въпреки че 96.5% от фирмите твърдят, че не са правили неофициални плащания срещу гаранция за получаването на средства през 2018 г., те не твърдят същото за своите преки конкуренти. Едва 13.5% от фирмите вярват, че техните преки конкуренти никога не са правили неофициално плащане. Много по-значим дял (35.5%) отбелязва, че според тях конкурентите им са участвали в подобни корупционни практики", натъртват експертите.
Данните показват, че пазарът на нелегални тютюневи изделия, както и организираните ДДС измами, бележи спад. Но има ръст при пазарите за нелегални горива и канабис. Осезаемо е и увеличението на киберпрестъпленията. Най-големият източник на приходи за организираната престъпност все пак остава трафикът на хора с цел сексуална експлоатация, който генерира близо 1 млрд. лв. годишно.
Отчита се, че един от най-големите незаконни финансови потоци се генерира от нелегална търговия с горива. "Ако се търси някаква средна оценка за загубите за бюджета от акциз и ДДС при горивата през 2018 г., тя вероятно се доближава до стойността на оценката за 2017 г. – между 500 и 700 млн. лв. Същевременно, въпреки оценките за значителните финансови щети, които бюджетът търпи вследствие на нелегалния пазар на горива, този тип престъпна дейност получава значително по-малко внимание от страна на правоохранителните органи в сравнение с намаляващия вече проблем с незаконните тютюневи изделия", пишат експертите. Според тях в момента проверките и разследванията са изключително неефективни заради трудностите при идентифицирането на нерегистрираните горива. Въвеждането на електронна система с фискална памет, както и изискването за нивомерни уреди, все пак са довели до ръст на приходите през 2012 и 2015 г., но слабост оставали проблемите със софтуерните системи, които имали „скрити вратички“.
В анализа се посочва и че загубите от т.нар. „организирани ДДС измами“ са между 190 и 230 млн. лв., като 75-80% от тях се извършват в София.
Според ЦИД България вече е световен фактор в киберпрестъпността. 12% от всички атаки към облачните услуги на Microsoft в глобален мащаб идват от български IP адреси (по данни за първата половина на 2019 г.). Близо 2% от световния обем на спам през първата половина на 2019 г. са изпратени от сървъри, разположени у нас. Около 12% от потребителите на интернет в България са били обект на фишинг атака чрез имейл съобщение. Най-чести мишени са банки, финансови институции, големи интернет търговци, едри бизнеси с внедрени автоматизирани системи за управление и контрол, както и платформи за търговия с криптовалути.
