Нито НОИ, нито работодателите приемат да плащат първите три дни от болничния лист, въпреки че срещу тях стоят направени осигуровки. Така заради измамите с фалшив отпуск по болест най-вероятно ще страдат всички, включително и коректните граждани. Поради липсата на единомислие кой да поеме сметката, социалният министър Бисер Петков лансира идеи за ограничаване на броя на болничните листове, които плаща работодателят в рамките на една година, както и ограничаване на срока на отпуска, който може да се дава от личния лекар. Това стана ясно от дискусиите по време на организираната от АИКБ кръгла маса за дискутиране на възможните решения за противодействие на проблема след като от контрола няма резултат. На нея се видя още, че сред експертите и политиците дори няма едно мнение по въпроса има ли действително проблем с фалшиви болнични, след като сме на първите места по болести в Европа.
Както е известно, работодателите от години настояват да се отмени въведеното като временна мярка условие те да плащат първите три дни от болничния. Асоциацията на индустриалния капитал предложи още по-радикално предложение - тези дни да са неплатени, въпреки че за тях са правени осигуровки. Днес бизнес организацията излезе с компромисен вариант болничните да се изплащат по нова схема, като първите два дни са изчаквателни и за сметка на болния, третият и четвъртият да са за сметка на работодателите, а от петия нататък да се поемат от НОИ. Така всички страни ще споделят солидарно отговорността на издадения документ с измамно съдържание, смятат работодателите. Сред наказаните обаче ще са и коректните работници, които са осигурени за риска временна нетрудоспособност и наистина са болни.
Социалния министър Бисер Петков подчерта, че решението на този проблем трябва да се търси внимателно, за да няма несправедливо наказани хора от подобни крайни решения. Един от възможните варианти според него е с намаляване на размера на обещетението за част от периода на болничния. Той припомни обаче, че такова предложение преди две години бе категорично отхвърлено.
Другият вариант, според Петков, е да се намали продължителността на издадения от общопрактикуващите лекари болничен лист до 14 дни и до 40 дни общо в рамките на една календарна година. Възможно е да се върне и съществувало преди в българското законодателство общо ограничение, според което работодателят поема не повече от 15 дни болнични в рамките на годината.
"Не приемам първите три дни да се поемат от НОИ – това ще натовари допълнително държавното обществено осигуряване с близо 200 млн. лв. на година", коментира управителят на института Ивайло Иванов. Очаквано той е по-склонен да се приеме вариант с изчаквателен период от два или три дни с уговорката тежките заболявания да не попадат в този цикъл.
В рамките на една година случаите на злоупотреби по оценка на АИКБ възлизат между 750 хил. и 1 млн. случая, като измамите са в основата и на удвоения ръст на болничните в периода 2013 г. и 2018 г., тъй като броят на наетите не се е увеличил, твърдят от организацията. Според председателя на организацията Васил Велев законодателството е направено така, че да стимулира масови кражби и корупция, а от контрола няма ефект - наказаните през последните три години лекари са само 20 при 10 000 отменени болнични листове.
Според председателят на социалната комисия Хасан Адемов проблемът наистина съществува, но преди да се вземе решение как да му се противодейства първо трябва да си отговорим дали има връзка между това, че България е на първо място в ЕС по обща смъртност. Статистиката показва, че българското население боледува. Ако пък се докаже, че дзаден документ е невярно съдържание, в Наказателния кодекс е предвидено наказание, коментира депутатът. Според Адемов на дискусия трябва да се предложи и вариант, подобен на действащия в Швейцария - при него в случай на неработоспособност работникът взима разрешение за отсъствие в първите дни от работодателя си.
