Само в рамките на 20 дни правителството отпусна общо 38.8 млн. лв. за две от т.нар. многофункционални спортни зали, с което продължи традицията си за наливане на пари в подобни обекти из цялата страна. След дадените 18.8 млн. за довършване на "Арена Бургас" в сряда кабинетът реши да похарчи 20 млн., за да направи държавна собственост откритата през 2015 г. русенска зала.
Срещу тази сума държавата придобива мажоритарен брой акции от капитала на "Арена Русе" АД, собственик на "Булстрад арена" - универсална спортно-зрелищна зала и обществен комплекс към нея. Министерският съвет обаче не счете за необходимо да уточни за какъв процент от акциите става дума. Но той може да бъде изчислен приблизително. Ако се сравнят отпуснатата сума и капиталът на "Арена Русе" АД (според Търговския регистър той е 36.4 млн. лв.), излиза, че държавата придобива поне 55%. Капиталът обаче е разпределен в съотношение 51:49 в полза на частния инвеститор. А това означава, че държавата изкупува дялове и на община Русе.
Залата с капацитет от 5100 места бе изградена основно с инвестиция на братя Атанас и Пламен Бобокови, чийто бизнес са "Приста ойл" (за смазочни материали) и "Монбат" (акумулаторни батерии). Официално в нея са вложени 55 856 861 лв. - 18 884 000 апортна вноска на общината и 36 972 861 от Бобокови. Там трябваше да се строят също мол, офис сграда клас А и петзвезден хотел, но това не стана.
Впрочем от юли 2018 г. залата не носи името "Булстрад Арена" (както пише в правителственото решение). През лятото 3-годишният договор за спонсорство със застрахователната компания изтече и бе сключен нов, 2-годишен (сумата бе запазена в тайна) - с "Монбат". Така залата стана "Арена Монбат Русе", т.е. братя Бобокови отново дадоха пари за нея, нещо повече - афиширани бяха дългосрочни планове за спонсорство. Затова е много странно защо държавата изведнъж реши да плати 20 млн. лв. на бизнесмените. И то за зала, която на практика не носи никакви приходи и се издържа предимно от спонсорството.
"Управлението на многофункционалното спортно съоръжение от "Национална спортна база" ще гарантира висока степен на експлоатационна ефективност на обекта, съобразена със съвременните изисквания за подобен тип обекти, и ще намали пряката ангажираност на държавата за управлението и поддържането й", се казва в съобщението на МС. Не е ясно обаче как ще стане това. "Монбат Арена Русе" практически не функционира и няма събития, носещи приход, достатъчен за издръжката й. При подписването на спонсорския договор за името през юли управителят на залата Максим Христов обяви, че до края на 2018 г. в нея ще има мачове от гр. В на световното по волейбол, концерт на цигуларя Васко Василев, гимнастически фестивал "Дунавска перла" и състезание по спортни танци през ноември, а после там ще играе мачовете си волейболният тим на "Дунав". Това обаче са критично малко дни заетост за такова голямо съоръжение. Волейбол от световното имаше 7 дни (12-18 септември), концертът и фестивалът бяха още 3 дни, а "Дунав" е изиграл 4 мача от Суперлигата, ще изиграе и пети - днес. А в официалната програма на залата за 2019 г. има само едно събитие (изключваме оставащите 5 мача от редовния сезон на "Дунав") - представление на Московския цирк на 21 март.
Подобна е "заетостта" и на зала "Колодрума" в Пловдив. И тя започна като частна инвестиция - на колоездачен клуб "Цар Симеон" и на фирма "Реа 96" през 2008 г. Фирмата обаче фалира и строежът на залата и на предвидените жилищни кооперации в съседство спря. През 2011 г. бе направено публично-частно партньорство между държавата и "Цар Симеон" с дялове в съотношение 80:20. Стойността бе изчислена на 12 млн. лв. Впоследствие обаче вложените суми набъбнаха до над 51 млн. държавни средства и още 9 млн. от община Пловдив.
След откриването й през август 2015 г. "Колодрума" дори не успя да привлече спонсор, чието име да носи. Мениджмънтът е плачевен, независимо че за целта бе създадено общинско предприятие с 13 души щатен персонал. "Колодрума" функционира само благодарение на годишна общинска субсидия от 1.1 млн. лв. За 2019 г. например в програмата й има само 4 неща - мач на баскетболния "Академик" (Пд) на 3 януари, представление на Московския цирк (24 март), "Лешникотрошачката" (11 април) и световно по таекуондо (24-30 август). Показателно е, че залата няма да е сцена за нито едно от събитията на Пловдив като европейска столица на културата.
Тези лоши примери около ползването на вече готовите грамадни зали въобще не спряха правителството да харчи ударно за следващия мегаломански проект. В края на ноември то отпусна 18 799 067 лв. за довършване на "Арена Бургас". Мотивът е, че са възникнали непредвидени обстоятелства по строежа. С този ход на кабинета първоначалната стойност на работите се оскъпи 1.8 пъти и залата вече струва на данъкоплатците 68.8 млн., или с 30.4 млн. повече от заложената стойност в оригиналния проект.
ХРОНИЧНО
Подобен сюжет тази есен се разви и във Варна. Само в рамките на пет дни общинският съвет поиска, а правителството му отпусна 43.2 млн. лв., за да ги даде на пловдивския бизнесмен и политик от БСП Георги Гергов. Целта бе да бъде купена т.нар Дупка – голям празен парцел в центъра на града, зеещ от години. Гергов става собственик на имота някъде в средата на миналото десетилетие. Така и обаче нищо не построи върху него. Първото правителство на ГЕРБ замисляше да откупи терена срещу 20 млн. лв. Второто опита сложна схема, по която Варна получава дял в контролирания от Гергов Пловдивския панаир, и заменя дела срещу Дупката. И двете идеи се провалиха, като втората пропадна след комични скандали в ГЕРБ–Пловдив. Сега Варна най-после взе Дупката, макар че сделката се проверява от прокуратурата.
