15 препоръки за опазване на недвижимото културно наследство връчи Сметната палата на министъра на културата Боил Банов. 6 предписания са дадени и на Националния институт за недвижимо културно наследство. Предписанията на одиторите следват критичен доклад, уличаващ в безхаберие и неефективни действия двете институции за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2018 г., в резултат на което е съсипана част от ценното ни архитектурно наследство, което уж е под закрилата на закона.
"Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често пъти нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. В резултат старите квартали на градовете са изоставени, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация. А конституцията гарантира правото на всеки гражданин да се ползва от националните културни ценности", подчертават одиторите.
Според доклада финансовата обезпеченост на дейностите по опазването на недвижимото културно наследство е символична. Например заделените по бюджета на министерството средства за програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са едва 14 на сто от необходимите.
Декларираните недвижими културни ценности у нас са общо 39 476. От тях 19 438 са архитектурно-строителни ценности, като 355 са от национално значение. Липсват обаче актуални данни за състоянието на архитектурното и историческото ни богатство, такава информация не е събирана и обобщавана през наблюдавания период. По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните недвижими културни ценности са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали – 14 780 са само декларирани, без да са изучени задълбочено и да е направена оценка на качествата им на културни ценности. В периода 2015-2018 г. не е осъществяван мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство, в т.ч. на архитектурни обекти в градска среда, с изключение на няколко обекта с категория „световно значение“ - старинен град Несебър, Ивановски скални църкви, Мадарски конник, Рилски манастир.
Инспекторатът за опазване на културното наследство пък е проверявал годишно под 1% от обектите, или от 0.07 на сто до 0.54 на сто. Дейностите на контролния орган нито са планирани, нито са отчитани адекватно. Не е изпълнено и въведеното през 2016 г. изискване за водене на Националния документален архив в електронен вид. Архивът съдържа около 100 000 папки и класьори - досиета на обектите и техническа документация – протоколи от комисии, планове, фотограметрични заснемания и фотодокументация.
Отговорност за културната ни памет носят и много други институции - областните управители, общините, министрите на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на Светия синод и на другите вероизповедания. Техните задълженията обаче не са точно дефинирани или са неясно поставени, посочват одиторите. Проверката им е провокирана от медийни публикации, показващи как в резултат на инвестиционни интереси старите сгради с историческа и архитектурна стойност са оставени да се саморазрушават, за да отстъпят мястото си на модерни офис сгради, молове и бизнес центрове, които са в дисхармония с автентичния дух на старите български градове.
ПРЕПОРЪКИ
Сметната палата препоръча на министър Банов да предприеме бързи действия за разработване и приемане на две национални стратегии - за развитие на културата и за културното наследство, чрез които да се реализира дългосрочната политика в областта на културното наследство. За да може да се изпълняват безпрепятствено дейностите по опазване на недвижимото културно наследство, след цялостен функционален анализ и оценка на необходимите ресурси, Банов трябва да се захване и с увеличаване на числеността на персонала на НИНКН и необходимия административен капацитет в министерството и института. Очакванията към министъра на културата са свързани още с предприемане на мерки за дигитализация на Националния документален архив по отношение на всички категории национални културни ценности – планиране на дейности, ресурси, източници за финансиране.
