Неадекватните държавни институции и съперничещите си бизнес интереси вкараха в абсолютен хаос правилата, заложени в приетия през 2018 г. Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Той няма да влезе в сила на 28 януари тази година, както беше предвидено, и ще бъде преработен, за да се уталожи недоволството срещу него.
Това реши вчера парламентарната комисия за борба с контрабандата и сивата икономика. Първоначално гласуването на отлагането бе отхвърлено, тъй като не присъстваше представител на правителството. По-късно все пак в парламента се появи министърът на икономиката Емил Караниколов и с гласовете на ГЕРБ и "Обединени патриоти" влизането в сила на закона все пак бе отложено.
Приемането на определяния като лобистки и в подкрепа само на едрия петролен бизнес закон през юли миналата година провокира протести от страна на работодателски организации като Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Според тях той е лобистки и обслужва интересите на големите играчи на пазара на горива. Към недоволните се присъединиха и браншовите организации на миннодобивната индустрия и металургията, както и строители, които се оплакаха, че законът е прекалено рестриктивен. Дребният бизнес заплаши с протести от типа на "жълтите жилетки" и с блокиране на пътища и гранични пунктове. Реакцията стресна правителството, което в началото на тази година предложи на парламента да отложи влизането му в сила с 6 месеца.
Вчера Българската стопанска камара (БСК) събра на среща представители на засегнатите отрасли. Участниците в дискусията се разбраха, че трябва да се запазят основните принципи на закона - регистрационен режим за извършване на търговия с петролни продукти; засилен контрол; гаранции в минимални размери. В същото време в него трябва да се внесат промени, за да бъдат „отчетени спецификите на отделните сектори“, но влизането му в сила не бива да се отлага. Заявиха и готовност да подготвят нужните поправки до средата на следващата седмица и да ги предоставят за обсъждане на депутатите. Тази позиция беше възприета от Българската асоциация на металургичната индустрия, Камарата на строителите в България и Българската петролна и газова асоциация.
Браншовиците представиха съображенията си вчера пред членовете на парламентарната комисия за борба с контрабандата и сивата икономика. „Ако промените не бъдат отразени, този закон трябва да бъде спрян, защото от 29 януари индустрия, осигуряваща 5% от БВП, ще бъде поставена в много неприятна ситуация, която ще повлияе върху цялата държава“, предупреди Иван Митев от Минно-геоложката камара.
Срещу това обаче се обяви председателят на Българската петролно-газова асоциация Валентин Златев, според когото, ако законът се отложи, никога няма да бъде приет. Той настоя поправките на минно-добивните и металургичните компании да бъдат гласувани преди 28 януари и законът да влезе в действие. „Другото значи, че всички ние сме клекнали пред едни пари в брой и пред сивата икономика“, заключи Златев.
Изказването му провокира съпредседателя на „Обединени патриоти“ Валери Симеонов, който се обяви срещу закона още при предлагането му. „Не може да бъде справедлив един закон, независимо по какви благородни подбуди е създаден и приет, ако ликвидира даже един търговец или бизнесмен, който спазва законите на държавата и си плаща данъците. Не бива един закон да носи репресии към дребния бизнес, независимо колко неизгоден е той за едрия бизнес“, натърти Симеонов.
КРИБ заяви, че приемането на закона ще превърне легитимни фирми в закононарушители. От организацията на бизнесмена Кирил Домусчиев обявиха, че депутатите не бива да обсъждат и гласуват нищо друго освен предложението на правителството за отлагане. Заради тази позиция на КРИБ, изразена неотдавна, петролната асоциация обяви, че напуска конфедерацията.
Икономическият министър Емил Караниколов даде да се разбере, че позицията на кабинета няма да се промени. Той обеща, че ще бъдат потърсени предложения от всички заинтересовани страни, и увери, че законът може да бъде изменен и по-рано от предвидения 6-месечен срок.
От ГЕРБ очаквано подкрепиха кабинета и поискаха да се направи работна група, която да обсъди поправките в закона. Същата теза изказа и шефът на парламентарната комисия Емил Димитров - Ревизоро. Той обяви, че още в понеделник ще организира срещи между представители на браншовите организации и парламентарните групи.
