Европейските лидери няма да се разберат на срещата си на 19 юни за дългосрочния европейски бюджет, но трябва да постигнат споразумение преди есента, каза германската канцлерка Ангела Меркел, цитирана от брюкселското издание "Политико". Нейният коментар се появи веднага след обявяването вчера пред Европарламента от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен на възстановителния план от 750 млрд. евро, който предизвика противоположни реакции.
В този план е включена инициативата на Меркел и френския президент Еманюел Макрон за набиране чрез общи заеми на 500 млрд. евро, които да бъдат разпределени от ЕК безвъзмездно между държавите, нуждаещи се от помощ заради пандемията. За да успокои "стиснатата четворка" (Австрия, Холандия, Дания и Швеция), която излезе с контрапредложение за отпускане на преференциални заеми, но не и на грантове, Фон дер Лайен добави в плана си и 250 млрд. евро заеми. Така държавите ще получават смесена помощ - безвъзмездна и възмездна - в зависимост от пораженията на икономиките си, които са понесли и според общото си състояние. Отделно те трябва да се разберат за следващия 7-годишен бюджет на ЕС, който започва от 2021 г. и евентуално ще възлезе на 1,1 трлн. евро. За да има време за обсъждането му в Европарламента до края на тази година, правителствата трябва да му дадат зелена светлина до есента.
Според работния план на ЕК България може да получи 15 млрд. евро срещу вноска в общия фонд от 3,3 млрд. евро, но безвъзмездната помощ ще бъде 10 млрд. евро, а другите 5 млрд. евро ще бъдат заем. Парите ще се отпуснат за конкретни проекти, които отговарят на приоритетните политики на ЕС - зелена икономика, дигитализация, защита на работните места, здравеопазване и пр. Националните планове трябва да бъдат одобрени от квалифицирано мнозинство от държавите членки (най-малко 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС).
Най-големи бенефициенти ще бъдат силно засегнатите държави в Южна Европа. Италия ще получи 82 млрд. евро безвъзмездни помощи и 91 млрд. евро нисколихвени заеми. Испания ще вземе 77 млрд. евро помощи и 63 млрд. евро заеми. Германия, която има най-силна икономика в ЕС, ще получи само заеми в размер на близо 52 млрд. евро, а вноската й във фонда ще бъде 185 млрд. евро.
ЕС не разполага с предложените 750 млрд. евро и възнамерява да ги набере на финансовите пазари при изгодни условия, като за гаранция ще служи фондът с вноските на държавите. Това ще означава колективизация на дълга, но ЕК внимателно избягва да употребява думата еврооблигации, която предизвиква непримирими спорове от 10 години. Според Фон дер Лайен пари могат да се акумулират по два начина: чрез увеличаване вноската на държавите от 1,1% на 2% от БВП на ЕС, плюс допълнителни преки европейски данъци (върху вредните емисии и доходите на големите печеливши от единния пазар), както и чрез съкращаване на разходите в многогодишния бюджет.
Така например, важните за България кохезионни програми ще намалят ресурса си за 7 години от предложените през 2018 г. 330 млрд. евро на 323 млрд. евро. Но там ще се добавят 50 млрд. евро от финансовите пазари като заеми. Същата операция ще бъде извършена и спрямо програмата за иновации "Хоризонт Европа", за която собствените средства ще се намалят от първоначално предложеното, но ще получи добавка от 13,5 млрд. евро заеми.
