Денят е сряда, 14 юни 1933 г. В централната градска част жители излизат от домовете си и се насочват към работните си места. Сред тях е и д-р Петър Вичев. Броени минути след 7 часа той напуска апартамента си на ул. "Генерал Паренсов" № 49 и се отправя към своята адвокатска кантора, която се намира на ул. "Леге" № 1. На няколко крачки зад него се движи млад мъж, облечен в сиви дрехи и обут в жълти обувки. Когато д-р Вичев наближава сградата на ъгъла на ул. "Генерал Паренсов" № 15 и ул. "Цар Шишман" младежът изважда револвер и дава 6 изстрела. Адвокатът пада на паважа, улучен в главата и в гърба. Нападателят побягва, но е заловен от намиращия се наблизо старши стражар. Пристигналият на мястото на покушението медицински екип констатира смъртта на жертвата. При последвалата аутопсия се установяват тежки поражения на сърцето, белите дробове и стомаха. В сакото на д-р Вичев са намерени 1000 лева, лични и служебни документи.
Убиецът е откаран в ІV полицейски участък и при разпита прави пълни самопризнания. Той се казва Васил Атанасов Шущарков, 20 годишен от Неврокоп (днес град Гоце Делчев). Получава заповед от ръководената от Иван (Ванче) Михайлов Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) да убие д-р Вичев. Следи го още от предишната вечер, но поради оживеното движение на хора не успява да извърши престъплението. Убийството привлича веднага вниманието на ежедневната преса към личността на адвоката.
Ето всъщност как протича неговият изпълнен с достойни изяви и перипетии живот. Петър Вичев Коцев е роден на 22 септември 1884 г. в Силистра. Израства в многочленно семейство на занаятчия-ковач. През 1904 г. завършва реномираното Педагогическо училище в родния си град, но учителската професия не го привлича. Заминава за Русе и прави първите си опити на журналистическото поприще. От есента на 1907 г. вече е в София и започва да работи като журналист във в. "Камбана". Публикува статии, в които изразява своите леви идеи и републикански настроения. Включва се в студентските демонстрации срещу княз Фердинанд І. За кратко следва философия в Софийския университет.
През 1909 г.
настъпва пълен обрат в житейския му път.
Оженва се за богата вдовица, майка на две невръстни деца. Няколко месеца по-късно Вичев заминава за Белгия да учи право в Брюкселския свободен университет със средства, осигурявани от наема на къщата на съпругата му в София. Успоредно с учебните си занимания той сътрудничи на софийски вестникарски издания. След завършване на висшето си образование защитава дипломен проект и получава докторска научна степен.
В края на 1913 г. д-р Вичев се завръща в България и се установява отново в столицата. Но в страната политическата обстановка придобива вече съвсем други измерения. В Междусъюзническата война България претърпява първата национална катастрофа. По силата на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.) нашата страна отстъпва Южна Добруджа на Румъния. Това принуждава хиляди бежанци и емигранти да се отправят към София. Тук те започват да основават добруджански дружества. Д-р Вичев се включва активно в това ново начинание. Той е сред учредителите на братство "Добруджа" в София и оказва съдействие за организирането на клонове в Русе, Варна, Разград и други градове. През март 1915 г. се провежда първият му конгрес и се поставя началото на Добруджанската организация в България. Приет е устав, гласувана е резолюция по добруджанския въпрос и е избран Върховен управителен комитет с подпредседател Петър Вичев. Той участва и в научната експедиция "Добруджа - 1917".
Българската държава се включва активно в Първата световна война. Дейността на организацията се прехвърля в различните райони на Добруджа. Формират се над 300 народни комитета. Те развиват многостранна дейност. България обаче претърпява втора национална катастрофа и според Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.) цяла Добруджа се предава в ръцете на нашата северна съседка. Добруджанското националноосвободително движение навлиза в нова фаза. Слага се край на разединението. В София е свикан Велик добруджански събор, а д-р Вичев е избран за председател на Изпълнителния комитет на Добруджанската организация. Настъпват промени в неговите идейни схващания. Той възприема и пропагандира тезата, че освобождението на Добруджа трябва да се извърши чрез масова революционна борба и след това тя да се превърне в автономна област.
През 1925 г. д-р Вичев е
сред основателите на Добруджанската революционна организация
и до 1931 г. е член на нейния Централен комитет. По негова инициатива през 1930 г. в България се основава секция на Международната лига за борба против империализма и национална независимост. Години наред е лидер и на левицата в съюза "Добруджа". Успоредно с тези политически изяви той се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" и "Свободна Добруджа", пише материали на различни теми в редица софийски вестници и списания. Кореспондент на задгранични издания. Публикува и книги, някои от които са инкриминирани от полицейските служби. Това е повод да бъде арестуван и изправен на съдебната скамейка, но му издават оправдателна присъда. Той е пръв изследовател на добруджанския въпрос и политиката по него, водена от България и Румъния. Остро осъжда румънските претенции за Добруджа. Най-общото заключение е, че те са "завоевателни, грабителски и колонизаторски". Аргументира се с обстойни статистически данни. Много от тях са доказани от специалисти и днес звучат актуално. И нещо любопитно от неговото битие. Д-р Вичев е
собственик на най-голямото питейно заведение в София - "Алказар".
Политически му убеждения и практическите действия предизвикват реакцията на други националноосвободителни организации. Преди всичко той влиза в сериозен конфликт с десницата на ВМРО. Зачестяват заканите и предупрежденията срещу него. Така се стига до злокобната сутрин на 14 юни 1933 г. По повод трагичната смърт на д-р Вичев Добруджанския изпълнителен комитет издава комюнике, с което порицава престъплението. Отбелязва се, че атентаторът не изхожда от добруджанските среди. На опелото на д-р Вичев в църквата "Свети Седмочисленици" и на погребението присъстват стотици добруджански емигранти. Те отдават почит на неговото дело и открито осъждат политическите убийства.
Следствието срещу атентатора приключва бързо и той е предаден на съдебните власти. Делото срещу него започва да се гледа на 23 ноември 1933 г. от Първо наказателно отделение при Софийския окръжен съд. Свидетелите удостоверяват, че убиецът е член на ВМРО с лидер Иван Михайлов. Шущарков е признат за виновен и осъден на 10 години затвор и 15 години лишаване от граждански права. Няма информация за по-нататъшната му съдба. Срещу водачите на македонската организация не са предприети никакви санкции.
