Арендатори и кооперации в Добруджа заблуждават собствениците на земеделски земи, че се готви въвеждане на поземлен данък. Целта им е да убедят собствениците да сключат договори с ренти, които не са твърда сума върху декар, а процент от стойността на реколтата. С мотива, че така можело да се заобиколи евентуалният данък върху земята, арендаторите успяват да договарят ренти за 30% от стойността на реколтата.
За натиска на арендаторите и лъжливите им обяснения алармираха собственици на земи в социалните мрежи. Те разказват, че им предлагат еднотипни договори, много по-неизгодни от досегашните.
Последните години фермерите, които обработват чужди земи, усилено обясняват, че трябва да се сложи таван на рентите. Те недоволстват, че парите, които плащат на собствениците, особено в Добруджа, са прекалено високи и при все по-неблагоприятните климатични условия, ги оставят без печалби. По време на земеделските протести в началото на годината фермерите дори поискаха държавата да се намеси и по административен път да регулира размера на рентите у нас, както и да задължи собствениците на земи да сключват дългосрочни договори за отдаване на земята за обработка.
От Асоциацията на собствениците на земеделски земи потвърдиха пред "Сега", че се правят опити хората да бъдат заблудени и така арендаторите да сключат по-изгодни за тях договори.
"Първо, няма как да се обсъжда въвеждане на какъвто и да е данък при политическата ситуация в страната. Новото Народно събрание е само на няколко дни, няма редовно правителство, а и не се знае кога и дали ще има. Второ, няма никаква връзка между размера на рентата и евентуален поземлен данък", коментира Евгений Орашъков, председател на асоциацията.
Всъщност темата за налагането на данък върху земеделската земя периодично се появява в общественото пространство. Привържениците на това мнение смятат, че така ще се спре заграбването на земи и концентрацията им в малък брой хора. Преди три-четири години дори бе внесено в НС предложение за промени в Закона за местните данъци и такси, с което едрите земеделци с над 20 хил. дка земя да плащат налог за всеки притежаван декар, а размерът на налога да се определя от общинските съвети по места. Очакваше се този налог да варира от 1 до 10 лева на декар.
"Администрирането на подобен данък и разходите по него, ще са много повече от приходите. В България обикновено една нива има по няколко собственици, които притежават части от нея - стига се до 1/12, 1/15 част. Така че, за да събереш този данък, ще струва по-скъпо от очакваните приходи от него", коментира Евгений Орашъков.
Освен това е много трудно да се направи диференциране - ще зависи ли поземленият данък от вида на културите, от района, в който се отглеждат те, от категорията земя. 30% от стойността на реколтата също нищо не означава, защото трябва да се уточнява от коя реколта - новата или стара? И как ще се определи стойността ѝ, след като цените са силно волатилни и зависят също дали са цени в района или цени на пристанище. "Въобще, много са неизвестните", казва Орашъков.
От Асоциацията на собствениците на земеделски земи са категорично против рентата да е в натурално изражение и настояват за твърда цена на декар. "Другото е остатък от Средновековието, когато местният феодал е можел да наглежда и да контролира ожънатото от крепостните. Докато сега малкият собственик не може да проследи нито какъв е добивът на арендатора, нито какви са цените", смята Орашъков.
От асоциацията предупреждават, че ако някой се договори да отдава земята си с рента, която е процент от стойността на реколтата, земеползвателите със сигурност ще започнат да крият добивите си.
