Медия без
политическа реклама

Какво предлагат кандидатите за шеф на БНР?

Утре членовете на СЕМ трябва да решат кой да е следващият началник на медията 

16 Окт. 2024Обновена
БНР очаква новия си генерален директор.
Илияна Кирилова
БНР очаква новия си генерален директор.

Днес приключва финалният етап от конкурса за генерален директор на БНР, в който кандидатите представят концепциите си пред СЕМ.

Вчера бяха изслушани сегашният шеф на БНР Милен Митев, който се бори за втори 3-годишен мандат, пиарът на радио "Фреш" Цветослава Георгиева, продуцентът и водещ в БНР Хелия Чавдарова и Маргарит Русев, който също работи в БНР. Какво предложиха кандидатите, може да проследите тук.

Днес са изложенията на програмния директор на радио "Фокус" Ива Дойчинова-Димитрова, на бившия генерален директор на БНР Валерий Тодоров и на Георги Даскалов, който е журналист в общественото радио.

"БНР е най-близката до сърцето ми медия и е постигала невероятни върхове, но напоследък малко изостана и стана самодостатъчна. Иска ми се да се превърне в лидер на обществения диалог, да върне истината като мяра и да стане онази кръгла маса, на която да се дискутират всички гледни точки и на която да се чуваме и разбираме", заяви в презентацията си Ива Дойчинова. Тя изложи идеята си за БНР Форум, в рамките на който всеки месец могат да се канят експерти и политици по актуални теми в радиото, като по този начин самото то да създава съдържание, а не само да отразява събитията.

Дойчинова обяви, че би започнала с анализ на аудиторията, с цел достигане до по-младите слушатели, което според нея е напълно реално, стига към тях да се насочат точните предавания. Кандидатът за шеф на БНР се обяви още за тематизиране, по-близко до аудиторията, и за динамизиране на предаванията с повече музика, но не и за революционни промени. "Радиото е стандарт, ако "Хоризонт" губи слушаемост, значи не изпълнява обществената си мисия да достига до хората. Слушаемото радио има музика, 48% от хората избират радиото заради музиката. Добрият водещ може да се справи и с повече музика, тя няма да попречи", коментира тя.

Според нея е нужно по-справедливо финансиране на БНР, стимули за вършещите повече работа, повече реклами, целево финансиране за определени проекти (например за дигитализация, киберсигурност, архиви и др.), реално въвеждане в действие на продуцентския принцип в радиото, както и пускане на платени услуги - например, ако някой иска да слуша радиотеатъра в различно от излъчваното време. Сред акцентите в презентацията й бе и засилване на журналистическите стандарти - бе споменато предаването "Политически некоректно", за което в даден период е било установено неспазване на журналистическите стандарти. По този повод тя заяви, че ще отстоява стандартите за обективност, равноотдалеченост от интервюираните и представяне на различните гледни точки.

"БНР трябва да преодолее чувството за самодостатъчност и да стане разпознаваемо като социално радио", смята Валерий Тодоров. Според него на БНР са нужни нови имена, нови идеи, както и квалификация и специализация на журналистите. По отношение на програмите той се обяви за активен пренос в социалните мрежи, ребрандинг на предаванията, профилиране на програмите, повече журналистически коментари, по-кратки форми и приоритет върху езика и правоговора. "Всяко от предаванията на радиото е с ясен профил, а доста от тях излязоха от него и всеки прави всичко. Профилирането е изключително важно, затова сега у аудиторията се забелязва умора", заяви той.

По отношение на управленската структура според него кратките мандати са сериозен проблем и вместо 3 г. следва да са 5 г. Според Тодоров програма "Христо Ботев" трябва да се развива като продуцентска програма и да засили репортерските разкази. Да се търси проектно финансиране заради сериозното техническо изоставане в радиото е друга негова идея. 

Финансирането на БНР може да е част от БВП, за да не зависи то от настроенията на финансовото министерство, смята кандидатът Георги Даскалов. Според него са нужни много пари за модернизиране на материално-техническата база на радиото, както и за поддържане и защитата на сървърите. Проблем според него са застаряващият състав на радиото и ниската мотивация на служителите, която е в следствие на липсата на хонорари. "Ако не можем да плащаме качествено на хората, ще е мъчително", заяви той. 

Като други проблеми, върху които ще работи, той очерта не добрата координация между звената в радиото, недостатъчните приходи от реклама, по-добрата симбиоза между интернет и ефира, закриването на програмната дирекция, която обеща да възстанови, феодализирането на някои дирекции, както и липсата на редакционна политика. "Не е приемливо да се канят гости, които извършват пропаганда в полза на страни, които страната ни смята за враждебни. Не може да канят гости, които казват на хората: "Вие сте прости", заяви още той.

На 17 октомври членовете на СЕМ ще се съберат отново, за да решат кой да е следващият началник на медията. 

 

 

 

 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон