В световен мащаб журналистите се намират под увеличаващ се натиск, а редица правителства използват всеки удобен повод да съзрат „необходимост” от прилагане на мерки, които на практика ограничават тяхната дейност. Декларативно тези мерки се обявяват като преследване на други цели, но реалната им задача е затваряне на устата на критичните медии.
Маскирайки намеренията си като гарантиране на сигурността на гражданите, борба с фалшивите новини, създаване на правила за отразяване на избори, референдуми, протести и други събития, все повече управляващи се изкушават да измислят механизми, които по същество представляват цензура. Наблюденията се отнасят не само за държави с деспотични и авторитарни режими, които от години са на картата на потисниците на свободата на словото, а и за страни, в които тя е традиционна демократична ценност.
Това са част от изводите на две известни международни журналистически сдружения, публикувани през последните дни – британската „Артикъл 19” и проектът Mapping Media Freedom, финансиран от Европейската комисия. Вторият съществува от 2014 г. с цел „да разследва целия спектър от заплахи за свободата на медиите в региона”.
Според „Артикъл 19” медийната свобода в света е достигнала най-ниското си ниво за последното десетилетие.
Преследването на журналисти намира най-различни прояви,
като организацията традиционно акцентира върху физическите атаки. През 2017 г. са убити 78 журналисти и 312 защитници на човешките права, като средно 90 на сто от престъпленията са останали ненаказани. 326 журналисти са в затвора, а на 194 от тях са повдигнати обвинения за престъпления срещу държавата. 97 на сто от обвинените представители на медиите са местни репортери.
В 48 държави по света от 2014 г. насам има пропадане в спазването на принципите за свобода на словото. В частта за Европа наблюденията са, че климатът за независими и критични медии все повече се влошава. През 2017 г. Съветът на Европа е получил 131 сигнала относно безопасността на журналисти. Регистрирани са 31 случая на физически атаки, 30 инцидента на заплахи или тормоз.
„На много места риториката спрямо журналистите се оформя като откровено враждебна”, посочва „Артикъл 19”. Като пример се посочват изявленията на бившия премиер на Словакия Роберт Фицо, нарекъл журналистите „мръсни антисловашки проститутки” и „идиотски хиени”, и на чешкия президент
Милош Земан, размахал фалшив автомат „Калашников” към репортерите
на съвместна пресконференция с Владимир Путин. Организацията припомня, че именно в Словакия се случи едно от знаковите убийства на журналист през последните години – разследващия репортер Ян Куцияк и на годеницата му. Специално внимание се отделя и на взривяването на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция.
Над 3000 казуси с журналисти е разгледал Mapping Media Freedom между 2014 и 2017 г. Проектът очертава няколко основни проблема, свързани с журналистическата дейност. Един от тях тя е „политическото вмешателство”.
„В тази категория идентифицираме две вътрешни тенденции. Първата е пряката намеса от страна на политици, които искат редактори или други фактори в медията да променят или да спрат статията или репортажа или да заменят критичното отношение към партията или нейната политика с по-благоприятно”, се казва в изследването. Mapping Media Freedom смята, че примери в тази посока могат да се намерят в целия политически спектър в Европа. Конкретно се посочват Виктор Орбан в Унгария, испанската партия „Подемос”, Националният фронт във Франция, Шотландската национална партия във Великобритания. „При тази намеса методите могат да имат различна проява. Понякога са задкулисни - обаждане по телефона на главния редактор, а понякога са явни - отстраняване на журналист от пресконференция”, се казва в анализа.
Втората форма на политическо вмешателство е по-коварна, допълват от Mapping Media Freedom. „Става дума за дискредитиране на медии чрез атаки към журналисти, понякога към цяла редакция или към цялата индустрия.
Целта е да се постави под съмнение достоверността на информацията,
която журналистите изнасят. Това има вредно въздействие, особено за безопасността на репортерите”, пише в доклада.
Следваща опасност е увеличаващият се натиск спрямо обществените медии от страна на управляващите. Отбелязва се, че все повече правителства се изкушават да прокарват закони, които скъсяват дистанцията между тях и радиата и телевизиите, финансирани от данъкоплатците. Към вече добре известните примери в тази посока – Унгария, Полша и Австрия, екипът прибавя Испания във връзка със събитията около референдума на Каталуня и Финландия. През ноември 2016 г. скандинавският премиер Юха Сипиля пише мейл до журналистка в обществената телевизия. Поводът са нейни материали във връзка със сделка на държавна енергийна фирма с дружество, свързано с фамилията на Сипиля. Три седмици по-късно репортерката е принудена да напусне. В знак на протест с нея си тръгва и редакторът. Сипиля, който прехвърля бизнеса на децата си, преди да оглави кабинета, е оневинен за описаната сделка. Месеци по-късно партията му внася законови промени, целящи ограничаване на независимостта на обществената телевизия.
И „Артикъл 19”, и Mapping Media Freedom посочват онлайн агресията и заплахите в социалните мрежи като голям проблем за журналистиката през последните години. „Социалните медии предоставиха на журналистите широк булевард да споделят информация и да взаимодействат с читателите по публичен, но все пак интимен начин. Те помогнаха на медиите да контактуват с аудиторията, но доведоха и до нарастваща враждебност към тях. Тя има най-различни форми – от туитове със сексуален характер до смъртни заплахи във „Фейсбук”. Жените най-често са обект на такива атаки”, отбелязват финансираните от Брюксел журналисти.
Mapping Media Freedom забелязва още, че при приемането на закони срещу тероризма
властите все по-често включват текстове, ограничаващи разпространението на информация
в обществен интерес. "Ако законопроектът е добронамерен, в най-добрия случай той остава сляп за нуждите на журналистиката, която работи за благото на обществото. Ако е злонамерен, в него могат да открият пасажи, включени преднамерено, за да се предотврати разпространението на такава информация", се казва в анализа. Екипът е засякъл 39 случая, в които на журналисти е търсена отговорност по обвинение, че са разпространили информация, която не е била предназначена за публична дискусия.
„Оплюти. Обиждани. Застрашени. Дискредитирани от лидерите на държавата. Нападани. Съдени. Това е пейзажът, пред който журналистите в Европа са изправени през последните четири години”, пише в обобщенията на проекта за мониторинг на медийната свобода.
