Медия без
политическа реклама

Малкович: Поставял съм в 47 страни, но никога не съм цензурирал автор

"Това не беше ли същият съюз, който изключи Георги Марков?", попита той относно СБП

29 Окт. 2024
Джон Малкович е поставял "Оръжията и човекът" за пръв път през 1985 г. и оттогава мнението му за войната не се е променило.
Булфото
Джон Малкович е поставял "Оръжията и човекът" за пръв път през 1985 г. и оттогава мнението му за войната не се е променило.

"Не бих дошъл да работя в България, за да се подигравам на българите. Поставял съм в 47 държави и никога не са ме молили да цензурирам текста на автора. Всъщност, това ми се случи веднъж в една много религиозна страна във връзка с драматизацията ми на роман от големия аржентински писател Ернесто Сабато, в която имаше иронична критика към Бог. Отказах да реализирам проекта си там". Това заяви на среща с журналисти Джон Малкович, който от близо месец е у нас и репетира с избраните от него актьори в Народния театър пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът". Премиерните представления са на 7, 8 и 9 ноември. Изказването му бе по повод критиките от граждани в социалните медии и от Съюза на българските писатели към избора му на текст, който по тяхно мнение злепоставя българите.

Малкович каза, че според него и Шоу не е искал да обижда сънародниците ни, а просто е избрал действието да се развива в България, защото е била малко познато място за повечето хора по света тогава. Историята в пиесата е от периода около Сръбско-българската война и развенчава романтичните представи за войната, за всяка война. Холивудският ас цитира и Уилям Фокнър, чиято характеристика за войната съвпада с неговото виждане като постановчик: "Никоя война не е спечелена. Бойното поле разкрива глупостта и отчаянието на човека, а победата е илюзия на философите и глупаците. Големият въпрос е как да живеем".

Относно критиките по адреса на "Оръжията и човекът" Джон Малкович обясни, че не разбира български и не ги е чел, нито познава някого от Съюза на писателите, но подхвърли: "Това не е ли същият съюз, който някога изключи Георги Марков?". Все пак той каза, че хората имат право на мнение, но не подкрепя цензурата при писателите, а и те самите не би трябвало да я подкрепят. "На мен никой не ми е казал нищо. За щастие, не знам какво хората мислят за нещо, което правя, преди да съм го направил". 

Малкович не е безусловен фен на Бърнард Шоу, но много харесва тази му пиеса със силните й послания за безсмислеността на войната. Той намира текста за забавен и докосващ, а героите – за интелигентни, комични и изразителни. На въпрос дали ще бъде по-снизходителен към българския манталитет, отколкото е бил ирландският драматург, звездата от "Опасни връзки" отговори: "Моята работа е да не бъда снизходителен към никой персонаж. Отговорността ми като режисьор е да разкрия персонажите и не съм снизходителен към никого от тях, бил той българин или не".

Обяснявайки защо се е съгласил да поставя в България, Джон Малкович разказа, че още преди години е имал щастието да работи с няколко артисти, формирани в България, и е бил поласкан от възможността отново да се срещне с такива страхотни професионалисти. Със сигурност един от тези, които той има предвид, е ученикът на проф. Крикор Азарян Ясен Пеянков, който отдавна работи в САЩ, но по случайност точно сега постави в Народния "Куклен дом, втора част", докато приятелят му Малкович работи над Шоу. "Ако не бях работил преди с българи, щях да съм шокиран от невероятното количество талант, което намирам тук", похвали ни той.

Джон Малкович и по-късно се спря на единствения случай, когато са му поискали да цензурира текст, без да уточнява къде по света се е случило това. Той направил драматизация със заглавие "Доклад за слепите" по романа "Герои и гробове" на Ернесто Сабато, в основата на която били три глави с три концепции за Господ. А именно: "Бог не съществува", "Бог съществува, но е гадно копеле" и "Бог съществува, но много често спи и ние сме кошмарът, които той сънува". Силно религиозните домакини имали против именно тия три негови постулата, ето защо Малкович се отказал от проекта.

Директорът на Народния театър Васил Василев още в началото на разговора изрази задоволство от невероятния интерес към пиесата "Оръжията и човекът", като подчерта, че за трети път цяла България говори за пиеса в Народния театър, без да уточнява кои са били другите два. "Сравнявайки се с епохата отпреди 130 години в пиесата, се надявам да видим, че сме израснали към бъдещето, а не да се връщаме вечно към миналото. Ние в момента променяме бъдещето и сме част от света – по-миролюбива и по-човечна. И искаме да изразим това на сцената, която Бог ни е дал", заключи театралният шеф.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата