Неистовото желание на част от управляващите да въведат колкото се може по-бързо нови ограничения и регулации за журналистите доведе до противоречие сред ръководни фактори в ГЕРБ готов ли е новият Закон за радиото и телевизията, чрез който тези ограничения ще се реализират. Дни, след като шефът на медийната комисия в парламента Вежди Рашидов тържествено обяви, че новият закон за медиите е факт и че проектът вече е в неговата комисия, думите му бяха опровергани от министъра на културата Боил Банов. Любопитното е, че разясненията на Банов дойдоха след въпрос на самия Рашидов, зададен в рамките на парламентарния контрол. Въпреки че преди десетина дни депутатът от ГЕРБ обяви закона за готов, в същото време той попита Банов кога ще приключат дейността си двете работни групи под егидата на МК, създадени да пишат различни части от новия проектозакон. Както "Сега" писа, едната група бе създадена през март м.г. с цел да транспонира в българското законодателство новия вариант на европейската Директива за аудио-визуалните медийни услуги. Крайният срок да случи това е 20 септември т.г.
Втората група съществува от януари 2020 г. с цел да даде предложения за промяна на модела на финансиране на БНТ и БНР. По време на дебатите в нея стана ясно, че шефовете на обществените телевизия и радио - Емил Кошлуков и Андон Балтаков, предлагат двете медии да не продават повече реклама, ако управляващите увеличат размера на държавната им субсидия. Все още не е ясно дали ГЕРБ са склонни да приемат тази идея.
В отговора си Банов информира Рашидов, че заради епидемиологичната обстановка срокът за работа на първата група е удължен "до 15 дни след прекратяване на извънредното положение". След това проектът за нов медиен закон с транспонираната в него евродиректива трябва да бъде пратен за съгласуване в Съвета по европейските въпроси, да бъде подложен на обществено обсъждане и накрая да се разгледа от Министерски съвет, става ясно още от отговорите.
Срокът на втората група също е удължен и вече е 31 май. От януари досега тя се е събирала общо 14 пъти, от които четири заседания са били дистанционни, личи от отговорите. Към момента в нея се обсъждат "конкретни разпоредби, по които не е постигнато съгласие между членовете на работната група". В състава й има представители на Министерството на финансите, на БНТ и БНР, на Съвета за електронни медии и на асоциацията на частните радиа и телевизии - АБРО, посочва Банов. Предложенията на тази група също трябва да бъдат подложени на публичен дебат и да бъдат приети в Министерски съвет.
Разясненията на Банов се различават от последните изказвания на Рашидов, който на 10 май заяви по БНТ, че новият закон за медиите е готов и се намира в неговата комисия. "Чакаме малко да ни отпуснат да влезнем да заседаваме. Мисля, че след седмица ще почнем", каза тогава Рашидов.
Самият шеф на медийната комисия също организира още една, трета работна група, като според неговите признания тя трябва да даде определение на явлението "фалшиви новини". Или "лъжливи новини",както Рашидов ги нарича. От повече от година бившият министър на културата твърди, че това е най-големият проблем на медийната среда у нас и се обявява за човека, който ще го реши. През август м.г. Рашидов и правосъдният министър Данаил Кирилов разпространиха съобщение, че са имали среща, на която са обсъдили как да се справят с фалшивите новини у нас и в Европа. Въпреки че ЕС никога не е давал определение за fake news и въпреки че в Европа много се внимава с изказванията и навлизането в тази темата, двамата оповестиха, че е необходимо изграждането на единен европейски стандарт за борба с явлението, който да намери отражение и в националните законодателства. И докато Кирилов призна, че дефиницията затруднява и Европа, и него, Рашидов набързо обобщи, че фалшивата новина е „непроверената новина, която няма нищо общо с истината“.
В началото на кризата с COVID-19 и ВМРО внесе за обсъждане в НС конкретен вариант на закон срещу фалшивите новини. Вместо формулировка на това понятие от партията на вицепремиера Красимир Каракачанов предпочетоха термина "дезинформация в интернет среда". Според вносителите това означава "разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници, достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица". Формулировката "невярна информация" изглеждаше доста обща и предоставяща широки възможности за репресивно използване, но въпреки това в допълнение ВМРО предложи имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за собственика на домейна, в която е разпространена въпросната "невярна информация". Предвиден бе включително и затвор до 3 години за човек, който "чрез слово, печат или други средства за масова информация или по друг начин подава или разпространява невярна информация, невярно повикване или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога". Критерият една новина да бъде обявена за фалшива е под нея да няма име на автор и също така на сайта да липсва лице за контакт, което да отговаря за спазването на новите европейски правила за защита на личните данни (GDPR).
Законопроектът на ВМРО бе подложен на сериозна критика от журналистически и други организации. От Българската стопанска камара изпратиха писмо до Рашидов, в което се казва, че предложената дефиниция на понятието „дезинформация в интернет среда“ е в несъответствие с водещия в ЕС документ във връзка с борбата с дезинформацията. "Широката дефиниция на понятието може да доведе до цензуриране на мнения на потребителите на интернет сайтове, което от своя страна да рефлектира върху медиите, и да доведе до страх у българските граждани да изразяват мнението си", се казваше още в писмото.
