Дали уменията на Боил Банов като дипломиран режисьор са му били от полза, когато управляваше Министерството на културата – историята мълчи, опитността му на министър обаче със сигурност му носи червени точки при реализацията на новия му режисьорски проект: съвременната румънска комедия „Чумата“, която Банов постави в Сатиричния театър.
Да започнем с приноса му в драматургията на пиесата: към персонажите на автора Джордже Кокош, разбира се – с негово съгласие, той е „кооптирал“ нов герой – министър на земеделието (актьорът Петър Калчев), който си урежда тайна среща със санитарен инспектор (Георги Спасов) по време на представление в театъра, защото там никой не би предположил присъствието им. То министърът на културата не ходи на театър, та камо ли земеделският… В забавните интермедии с двамата администратори, които се развиват в салона сред зрителите, уж в паузите на „истинското“ представление на сцената, Боил Банов е вложил люта доза самоирония, която публиката не може да не оцени.
Освен като закачки с „културата на министъра“, нахлуващ при полугола актриса в дамската гримьорна, докато търси тоалетна, изобретателните сцени с дописания персонаж имат и по-сериозна роля. Разкривайки стратегията как да бъдат убедени животновъдите от едно румънско село да предадат свинете си за евтаназиране поради избухналата епидемия от африканска чума, чиновниците осветляват отдавна подозирани корупционни практики, компрометиран личен морал и са „свръзка“ с основното действие.
Главният конфликт в този на пръв поглед натуралистичен аграрен сюжет е вечният сблъсък между малкия човек и властта, между администрация и граждани (дори когато са селяни), ескалиращ тук до абсурдистки висоти. Като бонус, още в началото на черната комедия се появява и криминален казус. Най-богатите фермери в областта – Тику, жена му Алина и техният съсед Тео (Божидар Мицев, Деница Даринова и Кирил Бояджиев), не са готови безропотно да предадат животните си на унищожение от ветеринарните инспектори, затова решават за една нощ да изколят хиляди прасета (обаче са декларирали много по-малко!), светкавично да транжират и разпродадат месото. И свирят сбор за съселяните си. Пред опасността пък до магазините да стигне може би заразено месо – скандал, който ще разтресе не само ресорното министерство, но цялото правителство и държавата – министърът и инспекторът от Санитарно-ветеринарна дирекция се договарят да обявят, че е станала грешка с пробите: чума няма и не е имало. Като следствие от свинския Содом и Гомор се развихря балканска „андрешковщина“ във всички посоки – селяните (не бедняци като на Елин Пелин, а модерни фермери) лъжат властта, а тя лъже целокупното население…
…Едно време по литература се преподаваше, че Андрешко е положителен герой със своята находчивост, упражнена в солидарност с най-бедните; след промените стана отрицателен с антисистемната си простъпка в ущърб на законовия ред. А сега? Може би отговорът трябва да се търси извън спектакъла в държава, която системно работи срещу своите поданици, бизнеса им и достойнството им.
Чумата на нашата съвременност е нарушеното доверие между институции и граждани, коментира режисьорът Боил Банов. Въпреки сериозността на проблема, който се вписва и в родната действителност не по-зле, отколкото в румънската, с ред случаи, познати от вестникарската хроника, Банов е създал много смешен сатиричен спектакъл, който се гледа с приятно чувство, независимо от „неатрактивната“ социална среда. Свиневъдите в „Чумата“ си имат всичко – и възможности, и хитри идеи, и свенливи еротични игри, облечени в розовия телесен цвят на малките прасенца… Имат си и страхотни актьори за ролите, чийто матриарх Деница Даринова създава ярко характерен образ на една съвременна Ева в селско-стопански вариант.
Преводът на пиесата е дело на театроведа Аглика Олтеан. Сценографията и костюмографията са на Юлияна Войкова-Найман, музиката е композирана от Мартин Каров. Следващото представление на „Чумата“ от Джордже Кокош в камерна зала „Методи Андонов“ на Сатирата е на 26 ноември.
