След фестивалната есен (октомври - "Синелибри", ноември - "Киномания") обикновено част от филмите в програмата успяват да стигнат до по-широко разпространение - поне в независимите, т.нар. "арт" кина в големите градове. Такъв е и случаят с "Добрият шеф" - най-известен до момента с това, че бе изборът на Испания за "Оскар", срещу поредния забележителен опус на Алмодовар "Паралелни майки". Филмът на Фернандо Леон де Араноа ("Да обичаш Пабло") за момента се показва като успешна кандидатура - той попадна в т.нар. кратък списък от 15 заглавия, сред които ще се избират петте номинирани.
Традиционно левичарските виждания на режисьора са отразени и в този филм с участието на Хавиер Бардем - сам носител на "Оскар" за "Бютифул", разпознаваема международна звезда от филми като "Няма място за старите кучета" и "Скайфол". Филмът се заиграва с добре познати теми като класовото неравенство, семейната измяна, младежкия неофашизъм, опитите за потъпкваща човека диктатура на всяко ниво (дори в рамките на една конкретно взета фирма за кантари) - с една дума, все неща от новините и ежедневието. Но тук разказани с благ хумор, сатирично намигване, на моменти дори пародия.
Хавиер Бардем е в ролята на "добрия шеф" (патрон на испански значи не само директор, а и господар), който - бързо разбираме - е всичко друго, но е и добър. Опитният актьор инвестира в ролята елементи от образите на мафиотски кръстници. Типично за европейското кино, филмът очертава проблем, без да предлага (лесно) решение. "Добрият шеф" бе прожектиран през пълна зала на "Киномания" и бе приет сърдечно от фестивалната публика - което надали значи, че ще бъде припознат от по-широка аудитория в кината. Но все пак е достатъчно добър, за да не носи горчив привкус "декласирането" на Алмодовар от Академичната надпревара за негова сметка.