Спорът "фестивално или зрителско" в родното кино съперничи по парадоксалност на "яйцето или кокошката". И докато първата категория се развива все по-отрадно и с все по-голям успех на международната сцена (Кан, Берлин, Карлови Вари), втората често е свързана с тежки естетически компромиси или направо с прегазване на добрия вкус с валяк ("Бай Иван"). Помиряването между двата лагера изглежда трудно, ако не невъзможно. На този фон Виктор Божинов е щастливо изключение в нашата нова кинематография - първите му два филма "Възвишение" и "Голата истина за група "Жигули" са гледани от над 150 000 души всеки, като сдобиването с любовта на публиката не е за сметка на качеството. При това те са жанрово изключително различни. Не е преувеличено да се каже, че Божинов е най-"холивудският" режисьор у нас - не само заради опита му в американски и руски продукции, но и поради професионалната сръчност и технически умения, а и заради нескритото самочувствие и размах, с които работи. .
"Бягство", третият му пълнометражен филм, е опит за развитие в нова посока. Този път жанровата заявка е за трилър, а продукцията е по-скромна и нискобюджетна от предишните. Сценарият е разработен от Деляна Манева (писател и драматург, най-известна като съавтор на съпруга си Алек Попов в сценарната версия на "Мисия Лондон") преди близо десет години и вдъхновен от действителни събития и места. Един от главните персонажи в него е Чамла - пасторално и отдавна обезлюдено местенце, носещо гордо титлата "най-високото село в България" (1650 метра). Красотата на Родопите провокира в началото на XX век група млади хора да създадат "Кралство Чамла" - печелят пари по европроект, организират няколко арт прояви, привличат любопитни чужденци. Французинът Оливие живее цяла зима сам на върха: затова и един от протагонистите във филма е чужденец чудак, изигран от сънародника му Беноа Марешал. По-късно земите на Чамла са придобити от фирма на Васил Божков, който планира да развива там ловен туризъм, но и тази идея не просъществува. От литературния прочит на тези факти, плюс щипка фантазия, се ражда "Бягство" - история за сблъсъка между два свята, между две системи от ценности; за бягството към свободата, за невъзможния Едем.
Дани - дебют на 17-годишния Александър Кендеров - бяга от неназована опасност. Намира убежище в Чамла, сред местната малка, но разнолика хипарска общност, където се говори на лош английски (по необясними причини, освен французина Марешал, и един български актьор го играе чужденец), пуши се марихуана от зори и се живее волен селски живот с крава, кон, палене на огън и т.н. Изграждането на тази група е неубедително и много типично за български филм - безлична актьорска игра, слаб диалог, неубедителна мотивировка на героите. Повечето бягат във "високото" от някакъв товар в миналото или настоящето, но никой не търпи особено развитие в хода на разказа. Експозицията звучи толкова фалшиво и изкуствено, че дори звукооформлението не е добро в началото. Само един пример за неправдоподобност: Дани притежава необясними за стеснителен градски тийнейджър умения: язди, меси хляб, върти огнени топки.
Идилията приключва, след като се разбира откъде е беглецът - от близката комуна, където наркозависимите се превъзпитават с казармени методи. Опитът на Чамла да защити Дани се оказва катастрофа за всички. От комуната пристига и най-яркото актьорско присъствие в "Бягство" - Христо Петков, изиграл успешно ролята на гад и в скорошния "В сърцето на машината". Кратка роля има опитният Иван Савов ("Бащата"). С разгръщането на конфликта "Бягство" става по-добър филм - кулминацията му е 13-минутно нощно преследване по завоите на Триградското ждрело. Музиката на Петър Дундаков (с вокали на Лиса Джерард) е майсторска, също и операторската работа на дългогодишния сътрудник на режисьора, Антон Бакарски. Божинов отново показва уменията си за режисиране на екшън. Цялостно обаче "Бягство" е по-слаб от предишните му два филма; а и по-слаб от това, което фабулата би могла да предложи при по-добра драматургична разработка. Филмът е доста подобен на "Кецове" (2011), с който впрочем имат общ продуцент - а да не говорим за чуждестранните образци като "Плажът".
Въпреки отделни сполуки с "Бягство" филмографията на Виктор Божинов поема в ритъма на тангото: две напред, едно назад. Очакваме следващата успешна стъпка - например отдавна мечтаната (и все още неподкрепена от НФЦ) екранизация по "Чамкория".
YouTube
