Един от най-интересните и нестандартни филми на 2019 - "Фарът" на Робърт Егърс (впечатлил с дебюта си "Вещицата" 4 г. по-рано) имаше световна премиера в Кан, а у нас трябваше да дойде на "София филм фест" този март. Дойде през септември, междувременно мнозина го изгледаха в Amazon Prime и пиратските канали - за мен това се случи в началото на карантината през пролетта, чудесен начин да провериш до каква степен на лудост може да те докара принудителната изолация. Този Хелоуин най-смелите могат да му се насладят в "Синема сити" в оригинал на английски без субтитри, а Домът на киното все още програмира някоя и друга прожекция за ценители, дори и след края на фестивала.
Макар и маркетиран като хорър, филмът е по-скоро камерна психологическа драма със свръхестествени елементи. Егърс снима в черно-бяло, на 35 мм лента с почти квадратно aspect ratio на екрана от 1.19 към 1, което допълнително (барабар с неспокойната музика на Марк Корвен) засилва чувството за клаустрофобия и обреченост. Визуалното му вдъхновение са били филми от 30-те и 40-те години - операторската работа носи номинация "Оскар" на Джарин Блашке, но по-интересни в случая са идейните влияния - "Фарът" е елегантен миш-маш от жанрове и митологии, сред които се открояват древногръцките легенди (видимо единият персонаж е Прометей, другият - Протей), староанглийски фолклор, готическите гравюри с морски чудовища, наследството на Х.П. Лъвкрафт и Хърман Мелвил - на когото е благодарено в надписите, но особено Едгар Алън По, чийто предсмъртен ръкопис е незавършен дневник на фаропазач със същото заглавие.
В главните - и всъщност единствени - роли са великолепният Уилем Дефо и Робърт Патинсън. Ако звездата от "Здрач" все още има нужда да убеждава някого в огромния си актьорски талант, тази роля е доказателството. Към края на XIX век, преди електричеството, двамата герои се изправят сами срещу природната стихия и вътрешните си демони на малък остров, където трябва да дежурят четири седмици - далеч от всичко мило, цивилизовано и човешко. Старият морски вълк е безусловен командир на малката територия; младият пристига от сушата с тежък емоционален "багаж". В продължение на два часа двамата се давят в алкохол, дъжд, кал, похот и самотна лудост, докарвайки зрителя до почти подобно състояние. Незагасващата светлина над главите им е и религиозен символ, и копнеж, и разочарование.
Във "Фарът" могат да се търсят - и откриват - безчет митологични, психологически, екзистенциални и филмови препратки, само че по същество това е една от онези страшни истории, бабини деветини, с които моряците плашат юнгите късно вечер пред чашка ром. Чудесен и фрустриращ филмов избор за дни на апокалипсис.