Няма кой знае колко секс във "Викингът", но пак не е подходящ за деца или хора със слаби нерви: насилието се лее като река и не само кръв, но черва, очи и всякакви телесни части участват в спектакъла, устроен от Робърт Егърс по скандинавски мит от XII век. Същият текст, който е вдъхновил Шекспир за "Хамлет", има-няма 300 години след създаването си, но колко различно си представят двамата младия датски принц и неговата вътрешна борба! (Във "Викингът" вътрешна почти няма, целият бой е изнесен извън душата на героя.)
Това е първият високобюджетен филм на Егърс и първият, който стига до голям екран в България - но ценителите вече познават първите му два филма, "Вещицата" и "Фарът". "Викингът" (The Northman) изобщо е цяло чудо в съвременния Холивуд, който е свикнал да избягва дори минимален риск - харизали са 90 милиона долара на режисьор без касов успех, за да заснеме неподходящ за 13-годишни филм, и той да излезе по кината между "Соник 2" и "Марвъл 28"! Това е най-малкото, което да ни убеди, че става дума за необикновена продукция.
Не може да се каже, че сeверните саги са останали незабелязани от киното - от екшъни като "13-ия воин" и Valhalla Rising до скорошния фестивален фаворит "Агнец" и дори комиксовия супергерой Тор, всеки зрител се е докосвал до тях малко или повече. Който е гледал досегашните филми на Егърс обаче, знае, че той чете - и пресъздава на екран - фолклора като никой друг. И ако първите два филма на момчето от Нова Англия стъпваха върху преданията, с които е израснал, за "Викингът" той грабва тежката артилерия - исторически и литературни консултанти помагат за автентичното звучене. Страстта на Егърс към крайна прецизност в изображението е в полза на достоверността - макар че кой ти зрител знае какви са били шлемовете или копията в Северна Европа през варварския X век?
В ролите той ангажира истинско актьорско съзвездие - Никол Кидман, Итън Хоук, Уилям Дефо и Аня Тейлър Джой (с последните двама е вече работил в предишните си два филма). За главната роля, на копнеещия за отмъщение принц Амлет той наема високия швед Александър Скарсгорд, който цял живот е мечтал да изиграе викинг; а неговият антагонист е чудесният датчанин Клаес Банг ("Квадрат"). Макар че конфликт има, добро и зло във "Викингът" няма - разказът не се движи от днешните морални императиви, оформени от Просвещението и хуманизма, а от съвсем други сили. Мнозинството персонажи са животни, обладани от първичното, суеверни диваци, чийто духовен живот се изчерпва със странни езически ритуали. Бьорк е великолепна в кратката си роля като сляпа пророчица - първа от "Танцьорка в мрака" насам, нарушила обещанието си да не стъпва пред кинокамера след филма на Фон Триер. Препратките към Шекспир са елегантни - черепът на Хеймир Глупака (Дефо) замества този на Йорик по особено зловещ начин. Основната част от действието се развива в Исландия и с изненада научих чак след прожекцията, че всъщност не е снимано там, а в Северна Ирландия - пейзажът играе също толкова важна роля във филма, колкото Нова Зеландия изпълни във "Властелинът на пръстените" (и в двата вулканът е компютърно генериран).
Пагански, жесток, примитивен и кървав, "Викингът" е не особено приятен за гледане, но завладяващ филм, каквито рядко се появяват на голям екран. Ако сте готови за скандинавски епос, напоен с митове и жестокост - не го пропускайте.
YouTube
Видеопредставяне на "Викингът" по БНТ от кинокритиците Анита Димитрова и Зузи Аспарухова
