"Пиксар" са не просто добри аниматори, а компания, която превръща всеки бит в злато. Те притежават онази божествена искра, вдъхнала душа на всевъзможни безсловесни създания - от дървени каубои през коли до бръмбари, риби и мишки. Не че тези богове на анимацията понякога не стъпват накриво - Андрю Стантън (режисьорът на "Търсенето на Немо" и "Уол-и") се провали в игралния "Джон Картър", Брад Бърд ("Рататуи" и "Феноменалните") също не блесна с "Утреландия". И понеже нищо човешко не им е чуждо - не ги подмина и цунамито MeToo. То отнесе Джон Ласитър, съосновател на компанията, автор на дебютния кратък филм "Luxo Jr" и на първия й пълнометражен шедьовър "Играта на играчките", човека, надраскал на салфетка всичките им бъдещи филми по време на прословутия "обяд за четирима" в Емеривил заедно със Стантън, Пийт Доктър и Джо Ранфт. От оригиналния квартет вече са само двама - Ранфт загива при катастрофа, Ласитър е пометен от конюнктурата. Може би това е и причината в портфолиото на компанията чудо да се промъкват вече и по-слаби заглавия - "Феноменалните 2" например е първият филм на "Пиксар", по време на който изпитах скука.
Но когато са във върхова форма, те нямат равни. Така е и в "Играта на играчките 4", последния им филм с творческо участие на Ласитър (макар името му като продуцент да е изтрито от финалните надписи).
Да припомним: дори и "Пиксар" са уцелвали десетката най-вече с оригиналните си неповторими истории, отколкото с продължения на вече успешните си филми. Toy Story е очевидното изключение. Съживяващ Андерсеновата идея за играчките, които танцуват и лудуват, когато хората не ги гледат, той е малка технологична революция през 1995-а - първият филм, реализиран изцяло с компютърна анимация, мастериран и прожектиран дигитално. Сюжетът за любимите играчки на Анди не показа признаци на умора и изтъркване и в продълженията си през 1999 и 2010 г. Три пъти за късмет и после пак - новият, режисиран от Джош Кули (автор и на късометражния Riley's First Date) умее не само да вкара 280 милиона гущера в касичката на "Дисни" за един уикенд, но и да докара издайническа сълза в окото на по-сантименталния зрител.
В "Играта на играчките 3" Анди порасна, отиде в колеж, а играчките му отидоха на тавана. В четвъртия епизод те вече са владение на ново дете - момиченцето Бони, но то предпочита да играе по различен начин. Главните герои на старите филми - Уди каубоя и Бъз Светлинната година (все така говорещи с гласовете на Том Ханкс и Тим Алън), са в немилост, а пастирката лампа Бо Пийп е изгубена. Особено тежко преживява всичко това каубоят, а когато в първия си ден на детска градина Бони сама създава своя любима играчка, слепена надве-натри от еднократни прибори и боклуци, Уди се оказва защитник и пазител на палавия Виличко.
"Играта на играчките 4" е филм за чудесата на детството, но над него тегне цялата екзистенциална тъга на изоставянето, въпросите за смисъла на живота, раздялата и дори смъртта - теми, които по принцип не се разискват често в детските филми. Тази лека примиреност с превратностите на живота бе загатната още в трета серия; пред сходни трудности се изправяха и героите в "Отвътре навън". Новите персонажи тук - на първо място куклата Габи-Габи, обитаваща призрачен антиквариат, копнеят за "собствено" дете и неговата любов. Плюшените и немного умни Пате и Зайче тръгват на път от стрелбището, за да спасяват новите си приятели. Изоставен от стопанина си е и мотористът Дюк Кабуум (с гласа на Киану Рийвс). Но четвърти епизод ни среща и с първата любовна история - между Уди и Бо Пийп.
Всичко това изобщо не означава, че филмът не става за детска публика - "Играта на играчките" е ярък, смешен и абсурдно прекрасен. То означава само, че филмите на "Пиксар" успяват да развълнуват деца от всички възрасти. Това е особено необходимо, защото зрителите на първите два Toy Story вече са на възраст да бъдат родители и факторът "носталгия" е неизбежен.
Единственото ми недоумение бе липсата на късометражка преди филма. Това се е превърнало в запазена марка на "Пиксар" от 1998 г., но всъщност първият прожектиран в този формат е вторият им филм, "Приключението на бръмбарите". Оригиналният "Играта на играчките" излиза без "кинопреглед" и може би желанието на анимационното студио е било да затвори кръга, като се върне към началото. От Емеривил обещават, че играчките вече са прибрани в шкафа завинаги.
