На 88 години Клинт Истууд има толкова дълга и внушителна кариера, че е трудно да откриеш нещо липсващо в нея - триумфи, провали, уестърни, драми, пропаганда, романтика... Някога мъжественият образ от "доларовата" трилогия на Серджо Леоне и "Мръсният Хари" вече над 40 години успешно съчетава актьорската игра с режисура. Често най-добрите му режисьорски филми са тези, в които не играе; но в "Трафикантът" той застава едновременно пред и зад камерата (не го е правил от 2008 г. в "Гран Торино"). Истууд изпълнява главната роля на навярно най-стария наркотрафикант в историята - Ърл Стоун, описан в статията на "Ню Йорк таймс" "90-годишното муле на картела Синалоа".
Филмът обаче едва ли описва коректно персонажа от вестникарската изрезка - той съдържа видимо автобиографични нотки. Освен с пестеливия си емоционален стил, бавна камера и липса на драматизъм и зрелищност, по-слабите авторски творби на Истууд се отличават с дразнеща американска патетика и леко съмнителни морални и обществени позиции. Тук обаче първото го няма, а второто е поднесено с хумор в реплики като "днешното поколение не може и консерва да отвори, без да провери в интернет" (по-деликатна препратка към скандалното pussy generation от едно неотдавнашно интервю на Клинт) и "щастлив съм, че мога да помогна на негри".
"Трафикантът" се оказа доста приятен филм - старомоден, но уверен; стъпва в своето собствено темпо (също като доставките на "мулето" особняк, които не се вписват в графика на картела); съвсем леко ексцентричен и суетен; скептичен към техническите новости - "не мога да напиша SMS", но и непоколебим пред трудностите, за да защити образа на ветерана от Корейската война (по сценарий) и вечния мачо Клинт (от живия живот и кариера).
Накратко историята е за възрастен мъж, пренебрегвал цял живот семейството си заради работата, отчужден от близките си, а днес изхвърлен зад борда от всички и безпаричен. Първоначално новата работа звучи като безобидна шофьорска задача, оказва се превозване на десетки килограми кока. Ърл е толкова възрастен, надежден, флегматично-спокоен, че дори когато го сварят надвесен над пакетите дрога в багажника, ченгетата не успяват да го спипат. "Трафикантът" не е някакъв наркоекшън, а съзерцателен и елегичен филм - за шансовете да "рестартираш" живота си на стари години, да погледнеш назад, за моралните избори, за разпадащата се Америка от спомените на героя (и на режисьора, сигурно). Филм за отбивките и кривванията, не за крайната спирка. И за малките щастия на старите кучета - Клинт явно не смята, че за секса има възраст и 90-годишният юнак е ощастливен на екрана от две моми едновременно.
В поддържащите роли са чудесните Брадли Купър - вече сам успешен режисьор, играл при Исттуд в "Американски снайперист" - като агент на борбата с дрогата, Даян Уист като пренебрегнатата съпруга и Анди Гарсия във вечното амплоа на наркобарон.
