С „Истината“ на японския майстор Корееда (със “Златна палма“ от Кан за предишния му шедьовър „Джебчии“) се откри фестивалът във Венеция миналата година. Три месеца по-късно – и родната „Киномания“. „Истината“ обаче така и не получи подобаващо внимание по нашите екрани. След края на карантината той бе един от първите филми, програмиран в плахо отварящите се за публика арт кина – прожектираше се в „Одеон“ пред камерна публика от двама-трима души. Жалко, защото макар и не на нивото на „Джебчии“, филмът има несъмнени достойнства. Най-важното сред тях – Катрин Деньов, митична фигура от френското кино на XX век, ярък фокус на екрана, където играе... ами, познайте: митична фигура от френското кино на XX век, вече позастаряваща, разглезена от славата и богатството, със сложен личен живот и високомерен сарказъм в репликите.
Бидейки и сценарист, в La Verite Корееда създава първия си не азиатски сюжет (и за пръв път снима не на японски език – героите говорят на английски и френски). Този път героите му не са от социалната периферия на Токио, а майки и дъщери в привилегирован Париж. Деликатността и лекотата, с които води филмовия разказ, обаче остават, както и желанието му да разръчка скритите пластове под повърхността на семейството. Искал е да направи творба, в която драматичните и комичните тонове съжителстват, както е и в истинския живот, става ясно от интервютата му във Венеция.
Легендата Деньов продължава да снима активно и на 76 години (понякога и в пет филма годишно, повечето незабележими), ала отдавна не сме я виждали така вихрена и магнетична в роля. Може би защото за нея е букварно упражнение да изиграе себе си, тя сияе в амплоато на Фабиен Данжевил. Катализатор на конфликта се оказват нейните мемоари на звезда. В Париж за премиерата им пристига дъщерята (не по-малко величествена Жулиет Бинош) със семейството си (съпругът е Итън Хоук, неуспял актьор алкохолик). В биографията, оказва се, истината е поразкрасена – на книга Фабиен е по-добра майка, отколкото на живо. Поне така е според дъщеря й Люмир, самата тя писателка на сценарии. Пътят към помирението между двете версии минава през снимачната площадка на новия филм на Фабиен – фантастика, в която героинята на Деньов е застаряващата дъщеря, а вечно младата майка пристига от Космоса, консервирана, на всеки седем години, за да се видят... Този "филм във филма" е находка, героите, а и зрителят през цялото време се лутат между истина и фикция. Играта "кино или живот" Корееда продължава с плакатите от стари филми на Деньов, но с леко променени заглавия, с думите й - почтителни или язвителни - за истински звезди като Симон Синьоре и Бриджит Бардо...
Към края Корееда е опущил нещата - словесните престрелки не водят до кулминация, темпото спада без предупреждение и само една закачлива сцена с внучката (чудното дете-актриса Клемантен Грение) ни подсказва, че совите може и да не са точно, каквото са. Но не е приковаващият за седалката обрат от "Джебчии"!
Насладата в този филм идва от великолепното актьорско присъствие, от умелото съчетание между френското и типичния стил на Корееда, от меланхоличната хубост на парижките пейзажи.
YouTube
