Няма нито една обективна причина този филм да съществува, освен да понапълни изтънелите банкови сметки на "Дисни" след година и нещо коронавирус. Гигантът на семейното забавление, окъпано в захарен сироп, оплеска не една и две свои анимационни класики, превръщайки ги в игрално кино без добавена наративна или актьорска стойност. В случая със "101 далматинци" анимацията е от далечната 1961-ва (Уолт още е жив), а игралният римейк от 1996-а се запомни главно с превъплъщението на Глен Клоуз в Злобара де Мон - с двуцветна коса, дълго цигаре, ярки тоалети и сардонична усмивка.
Оттогава много вода изтече и даже днешните деца рядко се срещат с утвърдения български превод на името на злодейката - в глобалния им свят тя е просто Круела. Така се нарича и новият опус на "Дисни", който поставя във фокуса отрицателния персонаж: далматинците ще бъдат само миманс и много по-малко на брой. Упражнението наподобява "Господарка на злото", която измъкна и еманципира лошата кралица от "Снежанка", само че тук трактовката е по-модерна и, слава богу, играят далеч по-добри актриси от Анджелина Джоли. Режисира Крейг Гилеспи, който очевидно си пада по антигероините (известен е с "Аз, Тоня"). Сценаристите са цели петима, без да броим литературната основа на Доуди Смит, и те не са успели да прескочат някои разказвачески капани - защо да симпатизираме на жена, която иска да одере цяла кучешка фамилия и да си направи палто от нея?
В "Круела" обаче има мнозина други, които са свършили работата си брилянтно, и блаодарение на тях филмът е първокачествено бягство от действителността. На първо място - носителката на "Оскар" (за "Ла ла ленд") Ема Стоун, цялата жизнерадост и дръзновение в тоалети и прически, вдъхновени колкото от филмовото наследство на Клоуз, толкова и от модните колекции на Уестууд и Галиано. Нейната Круела (в началото назовавана Естела) носи травмите от тежко детство, но има късмета да израсне и да търси справедливост в буйния и очарователен пънк-Лондон от 70-те.
Ще е странно, ако догодина има друг лауреат на Академичната награда за костюми (дизайнерката Джени Бевън вече е печелила две). Също тъй великолепно-разточителен е саундтракът, включващ от "Ролинг Стоунс", "Би Джийс", Нанси Синатра, "Дийп Пърпъл", "Доорс", Айк и Тина Търнър, Нина Симон, "Куийн" и Дейвид Бауи до специално написаната Call Me Cruella на Florence+The Machine.
"Круела" не е филм за любовта към животните, а за любовта към модата. На моменти той изглежда самоцелно, фрапантно, прекомерно екстравагантно, но не е ли това смисълът на "от кутюр"? Модата не е била така забавна от "Дяволът носи Прада" насам. Ако Вивиан Уестууд бе млада и красива, вероятно щеше да изглежда като Круела в този филм.
И тъй като хубавата свежа Стоун се явява нещо като протагонист, при все мрачното си литературно минало, на дневен ред излиза нов злодей - другата Ема, голямата Томпсън, в ролята на жестоката Баронеса. Двете изпитват истинска наслада от спаринга си; актьорите във втория план - Джон Фрай, Пол Уолтър-Хаузър, Марк Стронг, са също на място. Това не е смел или нестандартен филм (щото "Дисни" все пак, всякакви некалкулирани предварително волности са изключени), но пък е толкова добре издокаран!
И ето, като по чудо "Круела" успява да надскочи собствената си вторичност и да осигури зрелищно лятно развлечение за момичета от всички възрасти (на мъжката публика ще се въздържа да го препоръчам, да пробва на своя отговорност).
YouTube
