"Ако накараш едно дете да нарисува кола, то ще я нарисува червена". Според фолклора на "Ферари" това е мисъл на Енцо, човека зад легендарната червена кола. Ако има митична фигура в моторните спортове, това е той. Майкъл Ман го поставя в центъра на филмовия разказ - след две десетилетия продукционни мъки (сценаристът Трой Кенеди Мартин вече не е между живите) екранизацията по биографичната книга на Брок Йейтс "Ферари – мъжът, автомобилите, състезанията, машината" най-сетне е факт. В ролята, предвиждана по-рано през годините за Крисчън Бейл и Хю Джакман, влиза Адам Драйвър - още неизтръскал от себе си италианския акцент и безупречно скроените костюми на друг действителен персонаж от Ботуша, Маурицио Гучи.
Новина от последния час: режисьорът обяви, че работи върху "Жега" 2, а Драйвър ще изпълни една от главните роли в продължението. "Жега" е филмът емблема в дългата кариера на Майкъл Ман. Големият му удар беше, че събра Пачино и Де Ниро пред камерата във време, когато още бяха на върха на славата и творческите си сили. (Е, после това го направи и киноцентърът "Ню Бояна" във филм, който е много далеч от шедьовър.) "Последният мохикан", "Вътрешен човек", "Съучастникът", "Обществени врагове", "Маями Вайс" - феновете не пропускат негов филм. Но с годините те ставаха все по-слаби, а дъното удари "Хакер" преди осем години. След дълго мълчание майсторът на каданса, неоновите филтри и крупните планове се завръща, за да се запише на самия финал в годината на ветераните. Няма в историята друга такава като 2023-а, в която половин дузина от най-големите и дългоочаквани продукции бяха дело на режисьори над 80-годишна възраст.
Може би и по тази причина "Ферари" е старомоден филм, за добро и за лошо. Действието му се развива през 1957 г., но той спокойно можеше да бъде заснет някъде през 70-те. Не само заради внимателната, педантична възстановка на епохата; начинът, по който Ман потиска желанието за екшън и изважда на преден план семейната драма, която клокочи под публичната полировка на Енцо, прави "Ферари" различен филм от всички, които гледахме тази година. Това не е задължително плюс: понякога на зрителя му се иска тази сапунка с двете жени да иде на заден план, за да види повече и по-адреналинови кадри с вдъхновяващите червени автомобили на марката. И наистина, за филм, посветен на най-бързата кола на света, "Ферари" понякога е отчайващо пешеходен. Но той е осмислен от великолепни актьорски изпълнения (Пенелопе Крус в поредната роля на огнена, пренебрегната съпруга, готова да стреля не само в стената), от кадрите като картини, които режисьорът създава в сътрудничество с Ерик Месершмит (ваял и естетиката на "Манк" и "Убиецът" за Дейвид Финчър). Крус е най-възхитителното присъствие в екипа на "Ферари", макар че Адам Драйвър поднася поредното си сериозно и убедително превъплъщение, а Патрик Демпси и Габриел Леоне изпълват със съдържание кратките си роли - пилоти на "Ферари" в епоха, когато да отиваш на състезание е като да отиваш на война.
Първите два часа трупат обичайното за Ман сънливо напрежение. Финалът на филма е неговата поанта. Ралито Mille Miglia, 1000 мили по пътищата на Италия, навлиза в своето последно смъртоносно издание. В него участват петима от "Ферари", а залогът е бъдещето на компанията, изправена пред фалит само десет години след основаването си. Развръзката е трагична, тъй както минорен е цялостният тон на филма. Триумфите са подсказани само в обяснителните надписи, донаждащи фактология към показаното на екрана: това не е история за успеха, а за неговата цена. Незаконнороденото дете на Енцо Ферари - Пиеро, днес е наследник на автомобилната империя и "Ферари" е създаден с неговото одобрение и подкрепа. Колкото и славно да е едно минало, винаги някой има сметка от него.
YouTube
