Докато подготвя цели четири продължения на "Аватар" (с премиерни дати между 2020 и 2025 г.), Джеймс Камерън намери време за своя дълго отлаган проект по японската манга Gunnm. Графичната поредица на Юкито Киширо му е представена от Гийермо дел Торо в края на 90-те и оттогава създателят на двете най-касови продукции в историята на киното мечтае да направи филм по нея. Крайният резултат не е режисиран от самия Камерън, но той е на борда като съсценарист заедно с Лета Калогридис и копродуцент - редом с Джон Ландау, с когото са работили и върху "Титаник" и "Аватар". Зад камерата застава Робърт Родригес - ярък талант още от дебюта си на 23-годишна възраст "Ел Мариачи", създал успешните "Десперадо", "Деца шпиони", "Син сити" и "Планета страх" (в дуета с Тарантино Grindhouse), но така и не пробил в кръговете на истинското високобюджетно кино. Сега това най-после му се удава, след като в последните години текс-мекс ексцентрикът се бе усамотил със забавния си второразряден проект "Мачете". Каквито и кусури да имат филмите му, Родригес със сигурност притежава качеството да снима енергично, мощно и ефектно, без да допуска скука на екрана. Неподражаемото му чувство за ритъм се усеща и в "Алита: Боен ангел", който невинаги блести с оригиналност и повествователна кохерентност, но е очакваното експлозивно зрелище. Предпочетете го във вариант IMAX 3D.
Подобно на римейка по друга култова манга-анимация - Ghost in the Shell, заснет миналата година със Скарлет Йохансон, и към този претенциите на феновете са прекомерни. Без колебание може да се каже, че "Алита" е по-успешният опит за пренос на японската стилистика в игралното кино. Макар всички футуристични киносветове от 1927 г. насам да повтарят малко или много изобретеното от Фриц Ланг в "Метрополис", във визуално отношение "Алита: Боен ангел" блести, гърми и трещи с пълна газ. Педантите ще намерят във фантазията на сценаристите и елементи от "Елизиум", "Ролърбол", "Играч първи, приготви се" и др., но няма как масов и касов филм да открие топлата вода.
В класово разкъсано общество 300 години след апокалипсиса волооката - според правилата на манга-рисунъка - Алита (Роза Салазар) е робобоклук, върнат към живот от киберхирурга Идо. Кристоф Валц, в приятно разнообразие от ролите на злодей, изиграва нещо средно между Джепето и д-р Франкенщайн, но с неоспорим бащински инстинкт. В началото лекарят, загубил детето си, полага усилия да закриля своето миловидно протеже, но скоро става ясно, че девойчето е безкомпромисна машина за убиване.
Естетически "Алита: Боен ангел" остава верен на киберпънк стилистиката - малцина от персонажите му са нормални хомо сапиенс, повечето са съчетание от плът, кръв и желязо. Мотивът не е нов за нито един от създателите на филма: от Терминатор през 80-те до заменения с картечница крак на Роуз Макгоуън в "Планета страх", като този път акцентът е върху количеството и разнообразието. Сюжетът обаче се движи от старомодна, захаросана романтика - young adult клишето за влюбената в неподходящото момче Алита върви ръка за ръка с отношенията между родители и деца. Лагерът на антагонистите е представен от Махершала Али ("Зелената книга", "Лунна светлина") и неостаряващата Дженифър Конъли.
Очевидната слабост на "Алита: Боен ангел" е прекалено наглото й ситуиране като първа част от франчайз - отвореният финал на практика е липса на финал, надписите увисват като в края на телевизионна серия, принуждавайки зрителя да чака развръзката някой друг ден. Успехите са повече, като най-яркият сред тях е реалистичният и експресивен motion capture в създаването на централния образ. Спектакълът е налице, ефектите са зрелищни, забавлението е гарантирано. Остава да видим боксофиса, за да разберем дали Камерън още притежава таланта да създава най-доходоносните филми в света на киното.
