Рецензиите за анимации от години са сред най-слабо четените в "Сега", но за Холивуд това са едни от най-доходоносните начинания. Заклинанието, изглежда, се простира и върху игралните интерпретации на рисувани хитове от близкото минало, с които "Дисни" злоупотребява в последното десетилетие: от "Красавицата и звярът" и "Книга за джунглата" до "Аладин" и "Цар лъв" (е, той не е точно игрален). Някои от тези опити сполучват, други - не дотам, но едно е ясно: със сигурност нямаме никаква нужда от тези филми, след като можем да гледаме старите им версии.
По-креативен път и по-нерадостна съдба от предшествениците си има поредната "оживяла" анимация на студиото - "Мулан". Най-китайският филм в портфолиото на "Дисни", който се бори да завладее втория най-голям (с тенденция към първи) кинопазар в света, удари на камък повече от веднъж - още преди първите копия да са пристигнали и разопаковани в кината. Всъщност "Мулан" стига до кината само в ограничени части от света, сред които и България, пощадени частично от коронавирусната пандемия. Тъй като въпреки опита с "Тенет" и няколко по-малки продукции в САЩ да бъдат възстановени прожекциите, засега салоните в Ню Йорк и Лос Анджелис остават затворени, "Дисни" взе безпрецедентното решение да прожектира един от високобюджетните си флагмани само у дома - чрез стрийминг услугата си Disney+, на шокиращо високата цена от 30 долара.
Но "Мулан" няма голям късмет и там, където от днес се върти в кината - например в Югоизточна Азия, където бойкотът срещу филма започна още миналата година след един непремерен туит на звездата Лиу Ифей за протестите в Хонконг. Филмът стана персона нон грата и в Тайван, Южна Корея и Тайланд, а рецензиите са смесени и касовите сборове от възжелания китайски пазар по-скоро скромни. Абе, не му върви на този иначе нелош филм. "Мулан" е зрелищно приключение, което ще достави удоволствие за сетивата на цялото семейство, но също така и старателно калкулиран пропаганден продукт, който прозира зад луксозната опаковка.
За разлика от други игрални римейкове на "Дисни", които повтарят дословно сценариите на предшественика, "Мулан" завива по друг път. Запазена е основната история, базирана на китайски фолклор - за момиче, преоблечено като момче, което отива да изпълни войнския дълг на престарелия си баща и се покрива с бойна слава. Но толкоз. Ако "Мулан" от 1998-а бе комедия с много песни, танци, хумор, нескопосани мъже, хилав дракон и щурче домашен любимец, то "Мулан" от 2020-а е гробовно сериозна героична история за girl power. Ако в края на 90-те "Дисни" все още работеше с триковете на стария Уолт и създаваше умилителни, пъстро-забавни детски филми, днес всичките й герои са супергерои - способни на чудеса аутсайдери като в комиксите на "Марвъл". Което се продава, него изнасяш на сергията. (Комай единственият истински "Дисни" филм в последната декада е "Замръзналото кралство".)
Разбира се, новият "Мулан" е прелестна гледка с пейзажите на Нова Зеландия и злополучния Синдзяно-уйгурски автономен район (където местното население е подложено на насилствена асимилация от комунистическата власт), с първокласните масови боеве, заимствани сякаш от епос на Джан Иму, и с тежкокалибрения актьорски състав, включващ Гонг Ли, Джет Ли, Лиу Ифей и Дони Йен. Тия 200 милиона долара не се похарчени нахалост. Но в "Мулан" 2020 няма нито закачка, нито хумор, нито оригиналност, нито истинско вдъхновение. Дори режисьорката - Ники Каро, позната от "Ездач на китове" - е жена, в съзвучие с новите норми за раздаване на награди и бюджети във фабриката за мечти. Дори презентацията на Китай и китайската култура през ограничения американски поглед и стереотипите от вицовете преди 22 години е по-честна от сегашния опит да се угоди на всички - независимо от раса, цвят, религия, пол, занятие. Е, първите финансови резултати на "Мулан" показват, че не са успели да им угодят.
YouTube
