Хората обичат да говорят за идеологическата подплънка зад произведенията на изкуството: надълго и нашироко да обсъждат отзвука на #MeToo или Black Lives Matter не само в съдържанието на филмите, но и в - например - начина, по който те са селектирани и оценявани за „Оскар“. Това е само върхът на айсберга; останалите 7/8, които по-рядко се забелязват, но са от решаващо значение, е колко добър е филмът всъщност. Посредственият ще припечели от следване на конюнктурата; кадърният ще се вдъхнови от нея и ще направи шедьовър.
„Момиче с потенциал“ (Promising Young Woman) е може би не чак шедьовър, но оригинална и изобретателна история, която заслужено спечели „Оскар“ за сценарий. Филмът на Емералд Фенел може да се тълкува като яростен манифест на #MeToo; той обаче е и хрускава черна комедия, дегизирана в розово. Бонбонената палитра на „Момиче с потенциал“ действа и на буквално, и на символно ниво. Въпреки че навършва 30, героинята Каси е замръзнала в американското клише за юношеството – живее с родителите си, носи дрешки в ярки цветове и ангелски руси къдрици, сърба шарени шейкове със сламка, кариерните й амбиции стигат до сервитьорка в кафене.
В началото филмът едва загатва за мрачната тайна, която се крие зад снимките на Каси с нейната (очевидно отсъстваща) най-добра приятелка Нина. Те са някак свързани с необичайното хоби, което героинята демонстрира в първите кадри – всеки петък вечер се облича предизвикателно и се преструва на мъртвопияна в местен бар, за да си тръгне с уж „загрижен“ млад мъж, който ще опита да се възползва сексуално от нейната безпомощност. Каси не убива провинилите се, само ги зашлевява с внезапното отрезвяване и на двете страни: те са изнасилвачи.
Актуалността на филма в пост-Уайнстийн епохата е поразителна, но „Момиче с потенциал“ не разчита на закона и общественото мнение за справедливост. Каси търпеливо изчаква часа за лична разплата с насилниците, които са се отървали, направили са кариери, може би дори са се оженили, нехаейки за съсипаните животи зад гърба си. "Момиче с потенциал" кръстосва сюжета за възмездие с тропите на романтичната комедия – и това само прави присъдата за света, в който живеем, още по-безмилостна. Този филм е звънък шамар в лицето на всички съучастници, които казват "тя си го е търсила" за всяка жертва с къса пола.
Мълиган (“Истинският Люин Дейвис“, „Великият Гетсби“) искри в кожата на ангела унищожител Каси, макар „Варайъти“ да имаше сексисткото неблагоразумие да я опише като „недостатъчно секси за роля на съблазнителка“. Истинските овации обаче са за дебютантката Фенел – позната като сценарист и продуцент на сериала „Убийствената Ив“, която по така подривен, модерен и елегантен начин успява да разкаже една толкова мрачна история.
YouTube
